Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Тасия зае мястото си.

— Усили канала на подполковник Бриндъл, за да го чуваме всички.

— Все още никакъв контакт, макар че изпращам стандартното съобщение на всички честоти — обади се Бриндъл. — Виждам вихрушка от цветове сред плътните газове. Почти нищо друго. — Чуха се припуквания от атмосферните смущения, докато той продължаваше да се спуска през враждебната среда. — Наистина се мятам във всички посоки. Нямаше ли хора, които обичат да се хвърлят с бурета във водопади? Нещо такова е и при мен.

Патрик Фицпатрик спусна мантата си най-отпред близо до атмосферата на Оскивъл, сякаш търсеше повод да се сбие.

— Всички сме готови за малко юмручна дипломация, генерал е, ако обстоятелствата го наложат.

Ланиан не скастри златното си момче, че е напуснало позицията си.

— Запалих всички прожектори — обади се Роб. — Някой би трябвало да ме види. Хей?

Тасия се надяваше светлините му да не привлекат вниманието на някой гигантски левиатан сред облаците.

След това цели десет мъчителни минути Роб не се обади. Офицерите за свръзка заизпращаха питания, опитвайки се да възстановят връзката. Тасия провери уредите за дълбочина, за да разбере къде се намира корабът. Притесненият й екипаж не можеше да си намери място. Нищо не нарушаваше зловещата тишина.

Най-накрая сред пукотевицата от атмосферни смущения Роб изпрати ново съобщение:

— … изумително! Виждам… никога не съм си представял нещо подобно.

Настъпи нова пауза от рева на смущенията.

— Красиво е… красиво…

След което се възцари абсолютна тишина. Тасия чу спешните призиви от флагмана. Най-добрите свързочни офицери на генерал Ланиан се опитваха да възстановят връзката, но без успех.

— Връзката с посланическия кораб напълно се изгуби, генерале. Сензорите не го засичат на никаква дълбочина.

— Дали се е сплескал от атмосферното налягане, или го разрушиха хидрогите?

— Няма отговор, сър.

Тасия се отпусна в командния стол обезумяла от скръб и ярост. „Роб!“ Заблъска по комуникационните уреди.

— Генерале, трябва да изпратим разузнавателен кораб след него! Какво ще кажете за някое от бойните компита? Могат да се спуснат и да се изтеглят посланическия кораб в безопасност.

Роб трябваше да е жив.

В този момент лейтенант Рамирес се разкрещя:

— Забелязвам раздвижване на хидрогите отдолу, командващ! Две разузнавателни ремори с компита са унищожени.

Ланиан изрева по главния канал:

— Тогава ще им отговорим. Никой не може да твърди, че не опитахме. Готови за тотално нападение! Знаете си задачите. Не им спестявайте нищо.

Щом ескадрилата крайцери манта полетя напред, командващ Фицпатрик подхвърли по канала:

— Давайте да им го върнем заради нашия приятел Роб Бриндъл.

На Тасия й се прииска да го наругае — Фицпатрик изобщо не беше приятел на Роб, — но реши първо да се заеме с истинските врагове. Проклетите хидроги!

Още една управлявана от компи ремора беше унищожена, а бойните кълба продължаваха да се издигат сред дълбоките облачни слоеве. ЗВС бяха готови… или поне така им се струваше.

В съзнанието на Тасия мъждукаше лъч на надежда — ами ако Роб бе все още там долу, лишен от възможността да изпрати съобщение? Но хидрогите вече бяха доказали многократно начина си на действие. Току-що бяха унищожили три разузнавателни ремори. Почти сигурно беше, че извънземните врагове са пленили или унищожили бронирания звънец.

Както бе сигурна, че ще постъпят…

Пое дълбоко въздух, преброи обратно от десет до едно, за да овладее бушуващите в нея скръб и гняв, и най-накрая нареди с престорено хладнокръвие:

— До всички. Никакви необмислени действия и нито една пропусната мишена.

Дълбоко вътре в нея сърцето й протестираше заради Роб. Започнеше ли бомбардировката на ЗВС, всички надежди за оцеляването му умираха. Но нямаше как да се възпротиви. А и не бе сигурна, че го иска.

— Ще ги скапем тези копелета.

От мостика на „Голиат“ генерал Ланиан нареди на мантите, управляваните от хора ремори и на сателитните наблюдаващи техници:

— Изпратете три крайцера с роботи като преден отряд. Време е да разберем как ще отговорят на обсадната атака.

Един от компютърните техници препрати заповедите до компитата, управляващи бойни кораби. Преди началото на операцията всички командващи бяха получили подробни инструкции за разгръщане и познаваха отлично плана за първата фаза на атаката. Стомахът на Тасия се сви.