Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Ланиан из лая:

— Следват буреносните платформи. Заемете позиция и се пригответе да пуснете най-тежките си бомби. Запазете фрактурните пулсатори в резерва, докато не разберем в какво се целим.

Буреносните платформи се разпръснаха като гигантски плуващи океански мини в горните слоеве на атмосферата на Оскивъл.

— Платкоми, започнете бомбардировка.

Бомбите рукнаха като енергиен дъжд. Щом достигнаха установената дълбочина, възпламенителите се задействаха и атмосферните слоеве се разтресоха от могъщи взривове. Експлозиите имаха за цел да сплашат хидрогите и да ги измъкнат от дълбоките им укрепления. Но ако се съдеше по унищожените разузнавателни кораби, бойните кълба вече се носеха към тях.

Тасия стисна юмруци и ноктите й се забиха в дланите й. Чакаше нареждане да включи своя крайцер в атаката.

— Втора фаза — разпореди Ланиан, сякаш четеше предварително написан сценарий, наблюдавайки стрелката на хронометър. — Основното крило на компитата да разпръсне реморите и да атакува врага, щом го открие. Мантите с компита да тръгнат.

Новите бойни компита можеха да постигат по-високо ускорение с изтребителите от човешките пилоти. Тъй като не се нуждаеха от животоподдържащи системи, язерните им откоси бяха по-мощни.

Сто скоростни изтребителя се гмурнаха надолу още докато ударните вълни от началната бомбардировка продължаваха да отекват из облаците. Реморите се стрелнаха като смъртоносни сребристи снаряди, дебнейки мишените си. Старателните роботи докладваха телеметричните данни за разположението си.

Щом бойните компита достигаха едно по едно дълбочината, на която бе изчезнал Роб, докладваха за издигащи се бойни кълба. И връзката с всяко от тях прекъсваше.

„Също като при Роб.“

Ланиан стискаше зъби.

— Къде изчезнаха?

Той погледна развихрените от първоначалната бомбардировка облаци.

Росия описваше набързо събитията чрез телевръзката от станцията си:

— Виждам блясък, като светкавица… нещо много по-голямо от „Голиат“. Краткотрайни проблясъци, енергийни заряди. Ето, в момента изскачат от облаците! Ужасни са!

Разтърси го инстинктивната погнуса на световната гора, свързана с него чрез неговата фиданка.

Цяло ято бойни кълба се издигна нагоре — гигантски сфери, придружавани от гроздове по-дребни съдове. По комуникационните канали избухна взрив от войнишки ругатни, в които се усещаше уплаха. Досега не бяха виждали такава невероятна армия от хи дроги.

Първите три манти с компита нападнаха без никакво колебание. Откриха огън, преди хидрогите да се усетят.

— Огромен брой язерни удари без никакви съществени увреждания. — Росия извърна очи. — Взривовете ме ослепяват.

— Изстреляйте въглеродни залпове!

Крайцерите изстреляха картеч от новоконструираните оръжия, които поразяваха на дълбочина. Щом долетяха до сферите на хидрогите, те се взривиха като пневматичен чук върху диамантените брони. Няколко вражески мишени се завъртяха, очевидно смутени от неочаквания удар.

Преди войниците да успеят да се разкрещят, от непоразените бойни кълба изтрещяха синкави светкавици срещу най-близката манта с робот и корпусът й зейна.

— Пряк удар на хидрогите! Един от компи-крайцерите ни е повреден. — Росия се бе превърнал в спортен коментатор, който се опитва да предаде възбудата от наблюдаваната от него игра. — Абсолютно съответства на ужасяващите спомени на световната гора от древната война.

Но ударената роботизирана манта продължи напред, изстрелвайки всичките си муниции. В гласа на Ланиан прозвуча горделива нотка:

— Гледайте! Бойните компита могат да нападат дори с такава пробойна в корпуса!

Пилотираните от компита манти и ремори поддържаха несекващ огън, обстрелвайки безмилостно хидрогите до пълно изчерпване на мунициите си. Ланиан включи канала и се обърна към програмираните бойни компита:

— Пристъпете към заключителната серия. — После се подсмихна зловещо и се обърна към командващите. — Гледайте сега! На това ни научиха илдирийците.

Пилотираните от компита ремори използваха спестената двигателна енергия и се стрелнаха като снаряди към вражеските съдове. Телеметричните изображения върху мониторите лумнаха едно след друго от експлозиите, последвани от вихъра на атмосферните смущения.

Унищожителната огнена стихия се вихреше с такава скорост, че Тасия не бе в състояние да следи подробностите на битката. Изчакваше в готовност да се включи, изгаряйки от нетърпение да си отмъсти — за Роб Бриндъл и за брат си Рос.