Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Сарейн го провокира:

— А попитали ли сте световните дървета как да постъпите, вуйчо? Някой от вас погрижил ли се е да се поинтересува?

Ексцентричният жрец Росия бе седнал сам сред листака в основата на огромно световно дърво.

— Естествено, че дърветата искат да помогнем в битката срещу хидрогите. Оцеляването на световната гора и зеленото жречество са изложени на риск. — Той се усмихна широко и се видяха тъмнозелените му венци. — Бенето, братът на Сарейн, наскоро зададе съществен въпрос на Гарванов пристан. Някой обърна ли внимание?

Може би всички трябва да използвате телевръзката, за да чуете отговора сами. — Той се размърда, за да настани по-удобно ранения си крак. — Това може да ви предложи различна гледна точка.

Доверявайки се на интуицията си, Сарейн ги подтикна:

— Хайде, направете го! Дърветата са около вас — попитайте ги. Ще се съобразя с техния отговор.

Ярод и неподатливите на убеждаване зелени жреци се пръснаха сред дърветата, докоснаха с пръсти покритите с израстъци стволове и затвориха очи.

Макар Сарейн да познаваше цената на търпението и спокойствието, мозъкът й пламна от любопитство. Рейналд я изгледа учудено. Никой от двамата не бе очаквал подобно нещо, но очевидно световната гора разполагаше със свои собствени знания.

Накрая Ярод прекъсна телевръзката и се обърна към нея. От очите му бликаха сълзи и се стичаха по бръчките на татуираното му лице. Зелените жреци заговориха помежду си изумени и потресени, сякаш току-що бяха изтърпели наказание.

— Росия е прав — промълви Ярод — Разполагаме с много важна нова информация, която дърветата са се опитвали да скрият от нас, за да ни защитят. Този конфликт е много по-голям и много по-стар от отмъщението заради кликиския факел на Ансиър. Хидрогите имат за цел да унищожат човешката раса, световната гора… всичко.

Наобиколилите Сарейн зелени жреци бяха уплашени, ужасени, потресени. Ярод вдигна глава и заяви:

— Да, ще подпомогнем военните усилия.

Нира и останалите черноработници крачеха от оградения разплодителен двор към островърхите хълмове. Слънчевата светлина обливаше смарагдовата й кожа, подкрепяше я, вливаше й жизнени сили.

Тя разказваше на членовете на работната група около нея как някога е тичала сред величествените дървета на Терок и е усещала успокоителното присъствие на титаничната гора, задрямалата интелигентност на едно древно същество. Никой от потомците на „Бъртън“ не бе виждал по-високо дърво от разкривените храсталаци по хълмовете. Повечето дори не можеха да си представят подобно нещо и много от тях смятаха, че зелената жрица отново си измисля.

Влизайки в симбиоза с гората, Нира бе станала част от една жива мрежа. Можеше да общува с всички зелени жреци и да прониква в необозримо обширната и разклонена база данни, натрупана от световната гора в течение на хилядолетия.

Но на Добро тя бе откъсната от световната гора.

Предпланините на изток бяха покрити с висока кафява трева. Тъмни трънливи дървета растяха на завет и Нира оглеждаше с копнеж шубраците, сякаш бяха закърнели роднини на световната гора. Но не беше същото.

Илдирийската охрана ги водеше към изкопните обекти. Представителите на тази раса бяха възпитани да работят и не можеха да допуснат, че е възможно затворници за разплод да нямат желание да се трудят за губернатора на Добро.

Замислена, Нира промълви тихичко, без да се обръща конкретно към никого:

— Някои от най-ловките младежи на Терок се обучават за дървотанцьори. Подскачат от клон на клон и правят въздушни пируети. — Тя се усмихна, припомняйки си представленията, скоковете, от които секваше дъхът й, и шеметните пируети. — Дърветата им помагат и никой никога не пада.

До нея жена на средна възраст вървеше, без ни най-малко да се впечатли. Нира въздъхна, но продължи да говори. Макар затворниците около нея да не го показваха, тя знаеше, че я слушат. А и какво друго би могло да ангажира съзнанието им?

Надзирателите ги подкараха към дълбоки изкопи, в които атмосферните условия бяха оголили древни пластове и ценни вкаменелости. Нира започна да дълбае ронливия пясъчник. Намираха се в древно гробище на усукани ракообразни, красиви молюски и вкаменени анемонии. От втвърдените опалесцентни кости и дъгоцветните скелети се изрязваха високо ценени украшения, най-популярният продукт на Добро… освен несполучливите генетични изроди.

Нира издълба от скалата прекрасна свределовидна раковина със запазените мустачета на животинчето, което бе живяло някога в нея. Почисти вкаменелостта първо с изранените си пръсти, после с груба четка. Беше красива и проблясваше на слънчевата светлина. Природните сили бяха хванали в капан странното създание, превръщайки го в камъче.