Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Исках да остана сама, Росия.

Зеленият жрец се изкиска.

— Дърветата имат милиарди очи. Къде ще се скриеш?

Думите му неочаквано я успокоиха и тя се настани до него.

— Чу ли новината? По всяка вероятност ще отида на Земята и ще се омъжа за крал Питър.

Жрецът сведе плешивата си глава в комичен поклон.

— Удостоен съм с присъствието на кралица.

— Радвам се, че си доволен, Росия — както и всички останали.

— А ти не си ли?

Росия я гледа съсредоточено цяла минута, сякаш забравил да вдигне очи към небето.

— Не е мое решение. Всъщност никой дори не ме попита. Теб не би ли те притеснило?

— Да, да… но да оставим това. Ти си дъщеря на властващото семейство и цял живот си знаела, че това неминуемо ще се случи. Имаш ли някаква истинска причина да си разочарована от крал Питър като потенциален съпруг, или се съпротивяваш просто ей така?

— Очаквах по-голямо съчувствие от теб, Росия.

— Търси го другаде. — Той потърка лъскавия като восък белег на крака си. — Ти не разсъждаваш, Естара, а само реагираш. Разбирам колко си стресната, ядосана и уплашена от тази внезапна промяна. Но знам, че не си обещала сърцето си на друг млад мъж. В такъв случай защо да не дадеш шанс на този крал Питър?

Естара обходи с поглед просторния син небосвод, за да види дали няма уайверни, както правеше винаги, когато бе с Росия. Мина й през ума, че точно в този момент би предпочела някое от тези месоядни насекоми, отколкото назидателната му лекция.

— Но аз не го обичам!

— О, любовта! Това може да се научи. Ти си умно момиче.

Той оглежда небето достатъчно дълго, за да й даде възможност да си спомни един подобен разговор с баба й и дядо й, и отново я погледна.

— Отиваш на Земята, центъра на човешката цивилизация, родното място на нашата раса. Ще се омъжиш за красив млад крал и ще живееш във великолепния Дворец на шепота. Ще имаш възможността да повлияеш на живота на повече хора, отколкото всяка друга жена на твоята възраст. Можеш да изпращаш светлинка на всички народи из Спиралния ръкав и винаги ще разполагаш със зелен жрец, когато имаш нужда да поговориш с него. — Той се навъси. — Защо тогава очакваш състрадание? Не бъди хленчещо момиченце.

И Естара най-после въздъхна и се усмихна. И вдъхна свежия ароматен въздух, изпълнен с уханията на световната гора.

— Добре, Росия. Ще бъда внимателна и ще се срещна с крал Питър, преди да взема решение. Каквото и да е то.

Бенето се бе настанил сред световните дървета на Гарванов пристан във великолепната си дъбрава, заслушан във високодуховния информационен шепот през телевръзката. През годините, откакто Талбун бе засадил тези дървета, горичката се бе разпростряла по хълмистите склонове чак до съседната долина. Сега, на горския фон от новини, размишления и въпроси, той със задоволство чу съобщение от сестра си Естара, изпратено му чрез Росия.

Тя чакаше на далечния Терок, докато зеленият жрец докосваше с пръсти бронираната кора, повтаряйки думите й на дървото. На Гарванов пристан Бенето докосна своето световно дърво и чу всичко, което му казваше тя.

— Отивам да живея на Земята, Бенето. Предстои да се омъжа за крал Питър. Можеш ли да го повярваш?

Тъй като Естара говореше на Росия, а дърветата повтаряха думите й, Бенето не можа да усети чувствата, които я вълнуват.

— Ще се омъжваш ли, сестричке? Помня една храбра девойка, която обичаше да тича из гората. Как е възможно да си пораснала толкова, че да станеш кралица?

— Няма те вече пет години, Бенето. Вече съм голяма.

— Щом казваш.

Той вдъхна дълбоко чистия въздух на Гарванов пристан. Липсваше му просторният горски балдахин на Терок, но обичаше и кротката тишина тук. Не съжаляваше, че е дошъл, но би искал да е видял как от момиченцето Естара разцъфва млада жена.

— И как приемаш това, Естара? Не просто, че напускаш Терок, но че се омъжваш за крал и ще живееш в дворец на Земята?

— Отначало исках да се ядосам, но Росия ме разубеди. Засега. Предполагам, че първо ще се срещна с краля. Този месец заминавам със Сарейн за Земята.

Бенето се усмихна.

— Обзалагам се, че Сарейн те ревнува заради цялото внимание, на което се радваш. — Той прегъна пръсти върху ствола на жилавото дърво. — Когато отидеш на Земята, можеш да разговаряш с мен чрез Натон в Двореца на шепота. Гората винаги ще ме намери.

Усети нейната благодарност.

— Чувствам се много по-добре, като знам това, Бенето.

Той се вслуша през телевръзката. Дърветата около него шептяха. Препредаваха хиляди разговори, но не му се искаше да се включи в нито един от тях. Световната гора разполагаше с много повече информация, отколкото можеше да възприеме отделен човек.