Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Това бе най-добрата възможност за Сарейн да постигне нещо.

Бе свалила изисканите елегантни земни дрехи и бе предпочела традиционни платове, уви се и в церемониалния плащ, който й бе дала Отема, преди да замине за съдбоносната си мисия на Илдира. Сарейн пое дълбоко дъх и застанала до брат си Рейналд, се приготви този път да успее. Може би днес най-после щеше да допринесе за напредъка на своя изостанал свят.

С очите си на посланик и сестра виждаше, че отец Рейналд има внушително и властно излъчване. Мантията му от какавидена тъкан бе осеяна с оцветени като скъпоценни камъни черупки от бръмбари и крила на кондорови мухи. Волевата брадичка придаваше категоричен израз на красивото му лице. „Великолепно!“

Рейналд скръсти ръце и заговори без излишно официални или натруфени думи:

— Световната гора си има свои мисли, свои нужди и свое предназначение. Като баща на терокския народ сега се обръщам към зелените жреци, без да имам право да ви заповядвам. Но все пак мога да споделя какво мисля за правилно и да ви предложа съвет.

Сарейн сметна за впечатляващо, че той наистина смята себе си за приятел и баща на хората, а не е изкусен, но отчужден управник като Базил или отлично школувания крал Питър. Но това можеше да се промени. Все пак Рейналд току-що бе поел този пост.

Той се усмихна на Сарейн.

— Моята сестра има молба към вас. Тя познава Терок, но като посланик в Теранския ханзейски съюз има широк поглед върху Спиралния ръкав. Моля ви да чуете какво има да ви каже и да вземете решение.

Зелените жреци я погледнаха със заинтригуван, но неразгадаем израз. Тя заговори:

— Откакто телевръзката е била открита от първото поколение заселници на Терок, знаем, че зелените жреци могат да бъдат огромно предимство за човешката цивилизация. — Тя наблегна специално на историята, за да им припомни собствените си връзки с Терок. — Вече от много години Ханзата предявява настоятелни молби към зелените жреци доброволно да подпомагат бързите комуникации между многобройните колонии и различните делови интереси.

— Предоставили сме много зелени жреци от години, Сарейн — обади се Ярод, братът на майка Алекса. Самият той никога не бе напускал гористия свят. — Но всеки път, когато предложим зелен жрец, Ханзата настоява за още пет.

— Не съм тук, за да обсъждаме това, вуйчо Ярод. — Тонът й бе преднамерено фамилиарен. — Няма никакво съмнение, че Ханзейската търговска империя би могла да постигне по-големи приходи, ако разполагаше с повече зелени жреци, разположени из Спиралния ръкав, но те никога не са си позволявали да ви принуждават. Те зачитат нашите решения.

— За тяхно неудоволствие — вметна Ярод и хвърли поглед към Росия, който седеше до масивния ствол на едно световно дърво, видимо незаинтересуван от разговора.

Сарейн погледна Рейналд и добави шеговито:

— Не можете да очаквате да са доволни — ако се бяхте съгласили да им сътрудничите, щяха да спечелят много повече пари. — След това отново стана сериозна. — Но сега тяхната молба не е свързана с печалбите им, не съм ли права? Хидрогите предприеха нападения срещу илдирийски и човешки колониални светове. Земните въоръжени сили разгръщат усилията си, за да защитят всички нас, но разпръснатите бойни групи не са в състояние да контактуват ефективно помежду си. Командващите ЗВС получават доклади от бойното поле със значително закъснение и те вече не са актуални. Вие можете да промените всичко това. — Тя ги огледа със строго изражение, което бе усвоила от Базил. — Ако хидрогите се озоват тук, Терок е също толкова уязвим, колкото всяка друга колония. Знаете, че ЗВС ще долетят да защитят световната гора, независимо че отказвате да им помогнете.

Зелените жреци замърмориха.

— Чуйте ме. Телевръзката ще позволи на ЗВС да провежда наблюдение над разпръснатите селища. Бойните кораби ще могат да следят движението на хидрогите. С по-навременни съобщения в случай на заплаха спасителните операции ще могат да се осъществяват с дни или седмици по-рано и по този начин да бъдат много по-ефикасни за спасяването на много хора. — Тя ги огледа един по един. — Пробудете се и станете отново част от човешката раса. Всички сме въвлечени във войната срещу хидрогите. Всички до един.

Ярод огледа съратниците си, но те стояха спокойно — оставяха го да бъде техен говорител.

— Съзнаваме, че правиш всичко възможно да изпълниш задълженията си, Сарейн. Както и ние. — Гордото му изражение го правеше непроницаем. — Но само зелените жреци са посветени в тайното предназначение на световната гора. Ние не сме свободни да правим онова, което искаме.