Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Ако не друго, щеше да стане чудесна история.

Щом разбра, че губернаторът на Хирилка се е събудил, Джора’х бе обзет от желание да скочи от какавидения трон и да се втурне към болничното ниво, но подобно необмислено действие би предизвикало не по-малка паника от събуждането на Руса’х.

Престолонаследникът Тор’х се държеше като обезумяло от радост дете. Той сграбчи ръката на лекаря в желанието си пръв да види чичо си, но Джора’х вдигна ръка.

— Всички тръгваме, Тор’х. Аз също искам да видя Руса’х.

Пери’х изглеждаше по-скоро облекчен, отколкото зарадван от новината: изпитваше известна несигурност относно самостоятелното поемане на властта, независимо от увереността на Джора’х, че той, кроткият му и интелигентен син, е достоен да се справи със задълженията си.

Мъниците нахлуха в залата. Бърбореха, припкаха, теглеха краката на огромния трон, завиваха с одеяла и всевъзможни цветни покривки мага-император, сякаш беше крехка антика, която опаковат за продължително пътешествие, а не им предстои да го преместят само в една от съседните зали в същия палат.

Най-накрая повдигнаха какавидения трон и го изнесоха като носилка през широко отворените врати на залата за съзерцание. Процесията потегли по ярко осветените коридори и спираловидни стълби. Сепнати от появяването на мага-император, поклонниците го гледаха вторачено — не можеха да повярват на благосклонността на съдбата, че са успели да зърнат богоподобния си вожд.

Престолонаследникът Тор’х припкаше най-отпред с широко отворени блеснали очи, сякаш току-що беше взел поредната солидна доза шайинг. Този път обаче причина за превъзбудата му не беше наркотикът, а собственото му въодушевление.

Стигнаха до болничната стая, отвориха вратата и стражите си запробиваха път през тълпата лекари, пристигнали преди мага-император. Излизането на Руса’х от подтизмения сън ги беше заварило неподготвени.

Щом внесоха какавидения трон в стаята, Джора’х протегна тизма и проследи безчислените сребристи духовни нишки от Извора на светлината. Но макар губернаторът на Хирилка да беше буден, не можа да го усети. Сякаш брат му беше невидим за всепроникващата мрежа на тизма. Още една дълбока мистерия… но радостта, че Руса’х се е свестил, беше по-важна от всичко останало.

Замаяният губернатор на Хирилка седеше в леглото си и се оглеждаше. Беше изпит и блед, меките му черти бяха изострени и посърнали след продължилия месеци сън. По-рано от него бликаше неизменно веселие, беше вечно заобиколен и глезен от своите партньорки в забавленията възпълното му лице сияеше, а очите му блестяха от доволство. Сега изглеждаше притеснен и разтревожен.

Тор’х изтича до Руса’х и го прегърна, без изобщо да се съобразява с изискванията на етикета или достойнството.

— Чичо!

Късо подстриганата коса на Тор’х стърчеше, но косата на чичо му беше все така дълга, тъй като той се намираше в безсъзнание в момента на смъртта на бившия маг-император, когато всички илдирийски мъже бяха отрязали косите си.

— Тор’х? — промълви губернаторът на Хирилка, сякаш не можеше да си спомни. — Да, Тор’х. Махнаха ли се хидрогите?

— Да, чичо. Нанесоха ужасни щети, но се махнаха от Хирилка. Аз помогнах на народа във възстановителните работи. Когато се прибереш, ще останеш доволен от свършеното от мен.

Пери’х застана до престолонаследника и сведе официално глава.

— А аз съм новият кандидат-губернатор, чичо. Чувствам изключително облекчение, че ще можеш да си мой наставник в периода на прехвърлянето на властта. Страхувахме се, че никога няма да се събудиш.

Руса’х като че ли най-после започна да схваща какво означава това, че Джора’х е седнал в какавидения трон, където би трябвало да е старият Сайрок’х. Дълго не зададе никакъв въпрос и не каза нищо, сякаш напълно безразличен към случващото се около него.

Мъниците доближиха трона на Джора’х до леглото на губернатора и магът-император му подаде ръка.

— Доволни сме, че отново си между живите, Руса’х. Империята се нуждае от теб.

Руса’х сграбчи ръката му с изненадваща, почти недопустима категоричност.

— Да… Отново между живите. — Въздъхна глухо и продължително. — Завърнах се от царството на чистата светлина. Намирах се на по-висше ниво, до самия Извор на светлината, обливан от божественото му сияние. — Той притвори очи, след което отново ги отвори, сякаш не можеше да повярва къде е попаднал. — А сега се завръщам в място с толкова много сенки… толкова много! — Отпусна се на леглото, сякаш безкрайно изтощен. — Но вече не се боя от сенките и тъмнината.