Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Руса’х се беше завърнал като по чудо… но все пак Джора’х беше обезпокоен, че не може да усети брат си в мрежата на тизма. Сякаш беше изтрит или изключен от нея.

— Трябва да оставим губернатора на Хирилка да отдъхне. Сега не бива да го тревожим. Той се завърна при нас и това е велик ден.

— Ще остана при него — заяви Тор’х.

В гласа му не прозвуча дори нотка на молба за разрешение.

— Аз също би трябвало да остана — добави Пери’х, сякаш това се подразбираше от само себе си.

Преди Тор’х да успее да възрази срещу намесата на по-малкия си брат, магът-император каза:

— Да, най-добре би било двамата да останете да помагате на чичо си, докато се възстанови.

После махна с ръка на мъниците да вдигнат какавидения трон.

— Ще разговаряме късно, Руса’х, след като се почувстваш по-добре.

След като знаеше, че може да избяга, отдалечената водна планета вече не му се струваше безнадежден капан. Цялата му енергия и възродените вентали не биха успели да направят нищо, ако не отнесеше водните същества на скитниците… при Ческа.

Седеше на скалата по цели дни и наблюдаваше постепенното оформяне на корпуса на изумителния съд във водата. Венталите препредаваха мислите му и помагаха на водните създания — от планктона и скаридите до тромавите левиатани, — които наистина бяха необятна работна сила.

Прибоят блъскаше в скалата, а Джес следеше и насочваше трескавата активност сред дълбоките води и сред останалите от прилива изолирани езерца. Микроскопични животинки и дребни коралови създания циментираха милионите песъчинки една по една, докато изграждаха скелета на органичната сфера. Черупчести твари и хлъзгави безгръбначни отделяха смола и перлена секреция, с която облицоваха грубата повърхност на корпуса, усилваха го с емайл, по-силен от този на човешки зъби, а отгоре го покриваха с облицовка от изтеглени от водната шир чисти метали.

Над водата се издигаха сводести ребра, които напомняха сграбчили огромно кълбо пръсти — играчка на някакво гигантско дете. Коралите неспирно изграждаха основната носеща конструкция. Извисен над плитчините, все още недовършеният кораб приличаше на вкаменелост на отдавна изчезнал дракон, довлечена от вълните до самотната скала. Джес наблюдаваше постепенното му оформяне и съзиждане — и как с всеки изминал ден ставаше все по-великолепен. Усещаше безграничната сила на просмуканото си с енергията на венталите голо тяло.

Скитниците бяха ненадминати майстори по скалъпването на действащи кораби от всевъзможни боклуци — на външен вид корабите не бяха особено привлекателни, но за сметка на това бяха изключително сигурни. Джес беше виждал всевъзможни невероятни конструкции, които не можеш да срещнеш в нито един стандартен каталог, но този уникален съд, конструиран от безбройната армия океански твари под ръководството на водните създания, които никога не бяха приемали човешки контури, беше наистина невъобразим.

Облицованите коралови кости оформяха извивки и скоби като пръстените за географска ширина и дължина на древен глобус. В конструкцията бяха вградени непонятни двигатели, които се задвижваха със съвършено неразбираеми енергии.

Тъй като черпеше необработена жизнена енергия направо от самия извънземен океан, Джес имаше съвсем различна представа за изминаващото време. Можеше да стои спокойно, докато приливите и отливите се редуваха и докарваха все нови и нови създания, нови и нови работници и материали, и да наблюдава израстването на кораба.

Най-накрая, по време на един прилив, под двете диамантени луни в небето на този безименен свят силуетът на сферичната клетка се очерта напълно.

От най-големите дълбини доплува огромно същество с пипала — буботеше глухо на език, по-древен от човешката цивилизация. Издигна се във въздуха и от осеяната му с водорасли кожа рукнаха водни струи. Чудовищната му прегръдка беше толкова могъща, че можеше да сплеска дори бойно кълбо на хидрогите. Левиатанът вторачи огромното си млечнобяло око в Джес, а след това в космическия кораб.

После протегна три дебели като стълбове пипала и сграбчи сферичната конструкция. Джес наблюдаваше вцепенен от уплаха, че с огромната си сила може да повреди изградения с толкова грижи и усилия съд. Но венталите знаеха какво правят. Звярът повдигна с неподозирана деликатност кораба от строителната площадка край скалата, понесе го към дълбокото и потъна.