Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Инженерите се бяха събрали в дъното на шахтата. Топлият влажен въздух миришеше на скална прах и кал. Нур’оф стоеше пред окачена на стената огромна карта, върху която беше разчертана цялата мрежа тунели под Марата Прайм.

Главният инженер погледна приближаващия се Антон и каза:

— А, човешкият паметител! Трябва да разкажеш на своя народ историята за това, което открихме тук — този странен лабиринт от старинни тунели. Никой не подозирайте за съществуването им.

Нур’оф имаше раздалечени очи и голяма глава, макар и не чак толкова, колкото главите на чистокръвните представители на категорията на илдирийските учени. Мелез между родители от категориите на учени и техници, всеки илдирийски инженер беше изключително способен по отношение на светкавичните изчисления наум и можеше да запомня огромни обеми практически сведения като компонентите на различни сплави, температури на топене и сили на опън.

Антон посочи картата и попита:

— Откъде се взеха всички тези тунели?

— Не е важно. Но ще ни свържат директно с термалните реки. Можем да ги използваме! Сега можем да инсталираме тръбопроводи във вече съществуващите тунели чак до врящите водни пластове. Марата Прайм ще разполага с цялата енергия и топлина, на които бихме могли да се надяваме.

Антон потупа инженера по рамото. Преди няколко седмици му се беше наложило да обяснява значението на добронамереното потупване по рамото.

— Знам, че положи много усилия и отдавна мечтаеш за това.

По време на дневния сезон инженерите поддържаха слънчевите колектори и съхраняваха акумулираната енергия в огромни резервоари извън куполния град. Но през полугодието на мрака малобройният екип трябваше да пести енергията до следващия изгрев.

Повечето инженери се задоволяваха само да поддържат системите в изправност, но Нур’оф предпочиташе предизвикателствата. Тъй като повърхността на Марата оставаше топла дълго след падането на нощта, беше измислил система, която да изпомпва чрез турбини гореща вода от дълбоките водни пластове и да използва термалните изпарения за генериране на енергия. Нур’оф нямаше търпение да изпробва плановете си на практика, но изобщо не беше очаквал да открие този лабиринт от вече прокопани подземни проходи.

— Защо не влезем да огледаме новите тунели? — попита Антон и грабна един портативен блестител, но забеляза откровеното нежелание на инженера да рискува да тръгне в тъмнината. — Не си ли любопитен да разбереш кой ги е прокопал?

— Единствено доколкото това има някакво отношение към моя проект. — Нур’оф присви устни. — Но да… би било добре да проверя непосредствено функционалността на новия ми проект за термалноенергиен транспорт.

Спуснаха се заедно в тунела. Антон въртеше блестителя и прогонваше сенките.

— Кога е издигнат Марата Прайм?

— Преди две столетия. Не е имало признаци за предишни обитатели на планетата, пък и сме били прекалено заети, за да се ровим в тайните й.

Тунелите очевидно бяха прокопани много преди това. Кой би могъл да го направи? Може би древната кликиска раса?

Антон насочи блестителя към поредния коридор.

— Истинско свърталище на плъхове! Накъде ли отвеждат всички тези тунели?

— Какво е това плъх? — попита Нур’оф и в следващия момент се усмихна. — О, да, ти ни разказа за пренасящите зарази земни гризачи в историята си за свирача.

Колкото по-надолу се спускаха, толкова по-гъста ставаше парата. Скоро до слуха им достигна ревът на гореща подземна река.

— Отлично. Можем веднага да инсталираме турбините и генераторите. Не са необходими повече изкопни работи.

Върнаха се в ярко осветените коридори, където изкопчиите подготвяха шахтите за инсталирането на тръбопроводните мрежи. Антон продължаваше да оглежда озадачен ширналите се във всички посоки разклонения.

— Знаеш ли, можем да огледаме тези тунели и да разберем къде отвеждат.

— Не е необходимо — отвърна Нур’оф. — Нали вече стигнахме до термалната река. Друго не ни трябва.

— Но ако другите тунели отвеждат до по-удобно място?

Родителите му никога не биха обърнали гръб на подобна изумителна мистерия, без да я проучат подробно.

Нур’оф го погледна.

— Тази е напълно подходяща.

— Така си мислиш.

Антон знаеше, че и останалите членове на малобройния екип биха казали същото, вероятно дори Вао’сх. Просто никой от тях не изпитваше никакво любопитство към неща извън сферата на компетентността си.

Илдирийците може и да приличаха на хора, но привичките им много често напомняха на Антон, че са съвсем различен вид. За него беше необяснимо защо не проявяват никакъв интерес към проучването на мистериозните тунели, та дори само за да разкрият загадката кой ги е прокопал.