Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Да избяга с вътрешно системно корабче? Това е безумство!

Той зачеса прошарената си брада.

— Мамка му, що за тъпотия? И къде е смятал да стигне? Това корабче е с ограничен обхват и минимално гориво.

Много дни след като Бил Стана или вече беше успял, или беше изпаднал в сериозна беда и се нуждаеше от спасяване, Фицпатрик разказа хладнокръвно на Зет какво е бил намислил.

Тя му се разкрещя:

— Искаш да кажеш, че просто ей така е тръгнал към кометната зона? Имаш ли представа колко огромен е Куипъровият пояс? Не можеш да се разходиш дотам и да откриеш съоръженията ни, дори да не се бяхме постарали да ги укрием. Как е могъл да се надява да попадне точно на тях?

Фицпатрик сви рамене.

— Искаше да опита.

Зет тръсна глава и отметна дългата си тъмна коса.

— Това е пълна глупост.

Кланът Келъм беше положил всички усилия, за да направи живота на пленените войници на Оскивъл поносим, полезен и — да, по дяволите! — дори приятен. Толкова ли не можеха да проумеят защо не могат да ги върнат на Голямата гъска, особено след като скитниците бяха прекъснали търговията със Земята и след като ЗВС току-що бяха разрушили Ураганово депо? Сега повече от всякога скитническите съоръжения трябваше да останат в тайна.

Фицпатрик я гледаше право в очите. И друг път беше оставал насаме с нея, но сега изглеждаше уплашен и засрамен от предизвиканата от Бил Стана тревога.

Зет го погледна с недоумение.

— Не разбирам. Толкова ли зле се чувствате при нас, Фици?

Той присви очи.

— Сериозно ли ме питаш? Ние сме незаконно задържани военнопленници. Какво друго очакваш? Длъжни сме да опитаме да избягаме.

— Обзалагам се, че сме ви предоставили по-голяма свобода от тази, която зевесетата разрешават на отвлечените от Ураганово депо скитнически затворници. Никой дори не знае какво се е случило с тях.

— Не се възмущавай толкова, Зет. Никой не знае какво се е случило и с нас.

Стотици скитнически издирвачи бяха разпратени да претърсят зоната за най-минималната следа от изчезналата изследователска совалка, но космическото пространство в обсега на системата на Оскивъл беше необозримо.

Понеже бяха наясно с най-общите намерения на профански замисления план на беглеца, скитниците ограничиха издирването и кръстосваха на зигзаг, за да се опитат да открият следа от корабчето. Направената подробна инвентаризация на товарните кораби на кометните находища установи, че не липсва нито един от тях. Стана не беше успял да се измъкне.

Най-после Келъм докладва, че са открили изследователската совалка и останалите трийсет и един затворници от ЗВС бяха събрани в едно просторно товарно помещение.

Спуснаха совалката на площадката и включиха атмосферните балансьори. Зет огледа студените двигатели и мрачните амбразури. Фицпатрик стоеше до нея със стиснати устни и безизразно лице.

Дел Келъм се измъкна от първия влекач. На лицето му бяха изписани едновременно гняв и разочарование. Той се обърна към совалката, докато скитниците отваряха люка й. Зет никога не го беше виждала толкова смутен.

После Келъм се обърна към затворниците и се развика:

— Вашият колега открадна кораба ни. И което е по-лошо, отлетя в празното пространство без определен курс, без провизии, дори без пълно животоспасяващо оборудване. В откритото пространство глупостта и слабото планиране са равносилни на смърт! — Той се опитваше да овладее гнева си. — Не му е трябвало много време, за да се заблуди, и въздухът му е свършил още преди да умре от глад. Включил е сигнала за спешна помощ, когато е разбрал, че е изпаднал в беда, но е било прекалено късно. Бил е много далеч от кометните ни находища и са минали няколко часа, преди сигналът да стигне до първия кораб, и още десет, докато получи отговор.

Скитниците вече бяха отворили люка и влязоха в мрачна процесия, за да извадят вдървения труп на Бил Стана. Когато го изнесоха навън, пленниците на ЗВС изохкаха.

— Нямаше никакви причини да се случи всичко това — продължи Келъм. В гласа му се долови скръбна нотка. — Той просто не е имал никаква възможност да се измъкне, но въпреки това е предприел тази самоубийствена мисия. Някои от вас… не, всички вие сте знаели, че възнамерява да го направи. Как можахте да му позволите?

— Искате да ни убиете до един — измърмори Шейла Андез.

Келъм стовари ръце върху бедрата си и кресна:

— Щях ли да ви се карам, ако исках да ви убия?

Зет стоеше до Фицпатрик. Усети гнева и безсилието на затворниците и прошепна: