Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Стромо беше получил категорична заповед. За разлика от операцията на Ураганово депо, нямаше да си губи времето с конфискуването на материална част или събиране на информация. Това трябваше да бъде светкавичен смазващ удар.

Преди железният юмрук на мантите да успее да се стовари върху астероидния комплекс, във всички посоки се разлетяха десетки кораби на клановете.

— Както очаквах, адмирале, те се измъкват — напомни командир Рамирес.

— Ами простреляйте два-три от по-малките. Нека разберат, че не се шегуваме.

Рамирес пребледня; останалите офицери на командния мостик се размърдаха неловко.

— Но вие все още дори не сте ги предупредили, адмирале. Това не може да се нарече честна…

Стромо я погледна навъсено.

— Председателят Венцеслас ги предупреди още преди няколко седмици, но говорителката Перони се отнесе безпардонно. Те положително знаят защо сме ядосани.

Рамирес явно продължаваше да се чувства неловко, но заповяда:

— Изстреляйте няколко снаряда срещу измъкващите се кораби.

Четири от язерните изстрели поразиха целите си, но останалите не улучиха. Адмиралът реши, че екипажите трябва да преминат опреснителни курсове… освен ако не пропускаха целите си умишлено. Да не би да демонстрираха някаква прикрита преданост към бившия си скитнически командир? Може би влиянието на Тамблин беше много по-коварно, отколкото предполагаха в ЗВС…

Стромо пристъпи с въздишка зад стола на капитана.

— Включете командната честота.

Оправи униформата си, приглади косата си и на лицето му се изписа непоколебимост. Рамирес се отстрани от обсега на видимостта.

— Включвам ви, адмирале.

— Говори командващ квадрант нула адмирал Лев Стромо. Отправям ултиматум към целия скитнически персонал на Рандеву. Земните въоръжени сили и Теранският ханзейски съюз ви смятат за свои врагове. Вашето правителство е обявено за незаконно, тъй като действията му са откровена заплаха срещу човешката раса. От този момент вашият астероиден комплекс е под разпореждането на ЗВС. Предайте се незабавно. Всеки кораб, който се опита да се измъкне, ще бъде посрещнат със смъртоносен удар.

По уредбата избухна вихрушка от обиди и ругатни от отлитащите скитнически кораби и Стромо чак се закашля от изненада. Скитниците с положителност знаеха за случилото се на Ураганово депо. След като толкова много тежки крайцери връхлитаха Рандеву, как бе възможно да не се предадат? Беше очаквал отчаяни вопли за милост и смирено покорство, а не грубо неуважение.

За миг устата му зейна безпомощно, но той се опита да се окопити и да демонстрира непоколебимостта на неустрашим военачалник.

— Не се опитвайте да избягате. Всеки неподчинил се на тази заповед кораб ще бъде унищожен. Разполагате с два часа, за да евакуирате Рандеву и да се предадете. След това нашите техници ще предприемат окончателни демонтиращи операции. Всички жертви от страна на скитниците ще са единствено по причина на несъблюдаване на разпорежданията ми.

Рамирес направи своя собствена добавка към думите му:

— ЗВС гарантира, че към всички задържани ще се отнасят справедливо. Никой няма да бъде подложен на ненужни мъчения.

— Сякаш ще повярват — измърмори Стромо.

По уредбата се понесе нова лавина от нецензурни ругатни. Отвратен, Стромо махна с ръка да изключат връзката. Гледаше начумерено излитащите въпреки заплашителните му предупреждения кораби.

— Не ви ли напомнят на бягащи хлебарки, когато включим осветлението, командир Рамирес?

Малките отлитащи на зигзаг кораби бяха неудобни цели сред купчините астероиди. Въпреки че мантите продължаваха обстрела, в повечето случаи не улучваха.

„Този екипаж наистина има нужда от допълнително обучение“, помисли си адмиралът.

Непокорните кораби се измъкваха на цели ята. Стромо тръсна глава и се обърна към капитана на мантата.

— Командир Рамирес, разгърнете корабите на ЗВС, всички ремори да излетят. Да затегнем мрежата. Обявявам официално, че Рандеву е наш.

След като се оттегли, Ихи Окая възнамеряваше да продължи да живее на Рандеву. А сега Ческа сграбчи съсухрената й като пръчка ръка.

— Побързай, трябва да се евакуираме. Изобщо не смятай да мъкнеш със себе си целия този багаж. Зевесетата унищожиха Ураганово депо. Да не смяташ, че тук ще постъпят по друг начин?

Старицата се намръщи и се размърда неохотно, дори бавно, въпреки че нападателите от ЗВС вече обкръжаваха астероидния куп. Сирените виеха оглушително и скитниците тичаха из тунелите, грабнали каквото им попадне, и събираха семействата си.