Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Ческа наблюдаваше съкрушителния обстрел на бойните кораби. До нея Ихи Окая стисна очи и по сбръчканите й страни рукнаха сълзи. Яростните изстрели разпръснаха астероидите и разтрошиха съоръженията, жилищните сгради, складовите постройки, центровете за обучение… всичко, от което се състоеше скитническата култура и история.

Наоколо във всички посоки отлитаха корабите на клановете, пръснали се да намерят убежища в огромните празни пространства на Спиралния ръкав. Скитниците разполагаха със стотици скрити колонии, бази и съоръжения. Щяха да се укрият в безопасност, а след това отново щяха да се обединят.

Сълзи навлажниха и страните на Ческа. Изпитваше вина, че беше подценила жестокостта на председателя Венцеслас. Как беше успял да открие местонахождението на Рандеву? Нима все още беше останал дори един скитник, който да не се е убедил, че на Голямата гъска е опасно да се оказва доверие…

— Да се махаме оттук, Ческа — промълви дрезгаво Ихи Окая.

Ческа кимна, неспособна да изрече нито една дума. След това включи програмата на навигационния компютър и корабът им се понесе надалеч от разлетелите се отломки, от които допреди малко се състоеше Рандеву.

— Ще оцелеем. Когато небето е най-черно, нашата Пътеводна звезда блести най-ярко.

Скитниците се разпръсваха в четирите посоки на Галактиката.

На новата вълна от нападения на хидрогите и на открития бунт на губернатора на Хирилка трябваше да се отговори незабавно. Но дори магът-император не беше в състояние да реагира светкавично на всичко. А и той все още беше потресен от насилствената смърт на Пери’х и извършения почти в същия момент опит за покушение срещу него.

През омаломощения си тизм Джора’х долавяше още една извънредна ситуация — на Марата, но незначителният брой на илдирийците там не му позволяваше да разбере ясно какво точно се случва, а и връзката с брат му Ави’х по принцип не беше особено силна.

Язра’х стоеше от едната му страна, мрачна и непоколебима. Джора’х й се доверяваше напълно, след като беше видял колко самоотвержено го беше защитила, без изобщо да помисли за собствения си живот. Най-добрите медицински служители се грижеха за раната на ръката й — бяха я покрили с фотоактивен лечебен пластир. Исикските котки клечаха до нея с блещукащи присвити очи, сякаш жадни да вкусят кръвта на още някой изменник.

Току-що адар Зан’нх се беше завърнал с ремонтираните си бойни лайнери на Илдира заедно с оцелелите на Хрел-оро. Щом пристигна в Призматичния палат, младият адар влезе в залата за аудиенции. Въпреки трагедията енергичните и решителни действия на Зан’нх по време на спасителните операции бяха избавили много илдирийци, които в противен случай биха загинали.

Магът-император огледа внимателно лицето на командващия Слънчевия флот и остана доволен от непоколебимото му изражение.

— Руса’х екзекутира Пери’х — каза седналият в какавидения трон Джора’х. — Уби самия кандидат-губернатор!

— Какво бихте искали да направя, господарю?

Зан’нх говореше с официален тон, като адар, а не като опечален брат. Погледна сестра си Язра’х, която стоеше до какавидения трон, и кимна одобрително.

— Да изпратя ли разузнавателна група, която да зададе някои въпроси на губернатора на Хирилка и да проучи подробно случилото се?

Джора’х усети да го обладава безумен гняв, сякаш в гърдите му избухна свръхнова.

— Не получихме кой знае каква информация от разпитите на хирлкийските поклонници, но знам, че брат ми се е възправил срещу нас. Заповядал е съзнателно и хладнокръвно да убият Пери’х. Струва ми се, че Руса’х… иска да привлече вниманието ми.

Магът-император огледа събралите се администратори и съветници.

— Ще постъпим, както наредите, господарю — отговори Зан’нх.

Сплетената на плитка коса на мага-император затрептя от изпитваната от него болка и той присви ярките си като сапфири очи. Беше отпратил всички поклонници и просители и бе задържал само най-доверените си съветници, които можеха да му дадат обоснован стратегически съвет.

— Престолонаследникът Тор’х се е съюзил с моя брат в този бунт — горчиво каза той. — Някои от вас може би ще намерят оправдание за поведението на Руса’х. Той беше ранен и вече не е същият, тъй като мозъкът му е поразен.

Пръстите му сграбчиха гладките облегалки на подобния на люлка трон; в съзнанието му отново нахлуха болезнените картини.