Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Защо ви хрумна да се занимавате с това? Вие сте миньор, а не военен офицер или паметител.

Съливан се зае с един от илдирийските техници да настрои екраните на подходящия канал. Когато налучкаха сигналите от совалките, на екрана се появиха само вихрушки от облаци и изпарения, едва различими поради честите смущения.

— Вашият висш военен командир жертва себе си и всичките си кораби, за да прогони хидрогите от Кронха 3. Това е… изключително важно историческо събитие. Можем да зърнем част от свидетелствата за случилото се.

— Аз не съм паметител. Това не е мое задължение.

— Досега не съм срещал чак толкова ограничен човек като вас — реши да опита друг подход Съливан. — На Земята, преди около пет столетия, построихме невероятно луксозен кораб, „Титаник“, който се смяташе за най-огромния пътнически кораб на всички времена. Но потъна на недостижима за онова време дълбочина в един от нашите океани. Понеже беше станал любопитна забележителност, огромен брой изследователи осъществиха рисковани спускания в океанските дълбини само за да зърнат останките му. Корабът постепенно се превърна в културен феномен, а накрая и в паметник на цяла една епоха.

— Не виждам връзката с нашата ситуация.

Въпреки че започваше да губи търпение, Съливан продължи:

— Всички тези мъртви бойни кълба, както и всеки кораб от Слънчевия флот, който успеем да открием, са като един „Титаник“. Вие победихте извънземните тук на Кронха 3. Не се ли гордеете с това? Вашите паметители не биха ли искали да видят останките, ако не за друго, за да включат видяното в Сагата за седемте слънца? Не би ли проявил интерес вашият адар Зан’нх? Това би могло да ви издигне в очите му.

— Не виждам причина да се издигам в очите на адара.

Екраните потрепнаха и Съливан забеляза смътен силует, блясък и плътна сянка. Совалката промени посоката и се приближи. По комуникатора му се чу гласът на Табита:

— Открихме нещо, Съливан.

Той кимна одобрително; все още се надяваше, че Хроа’кс ще схване какво му говори.

— Добре, виждам, че не мога да го обясня. Правим го по наше собствено желание, Хроа’кс. Нашият облачен комбайн работи на пълна мощност и екипажът няма кой знае колко много работа, освен да следи мониторите и да изключва цистерните, когато се напълнят с екти. Планирахме този проект в свободното си време. Мисля, че го оползотворихме добре.

— Моят екипаж винаги може да си намери работа — отговори Хроа’кс.

Съливан не можеше да си обясни с какво толкова са постоянно заети всички тези илдирийци.

— Аха, за да бъдат непрекъснато заети, нали?

И се изкикоти, но главният небесен миньор явно не схвана хумора в подхвърлянето му.

— Виж какво, в това няма никакъв заден умисъл. Не ви караме да участвате, така че за вас няма никакъв риск от разходи, но искам да споделя всички изображения, които направим. Защо не? Нали сме добри съседи и реших, че може да са от полза за Илдирийската империя. Всяка военна информация е от значение за нашите небесни минни дейности — за защита и подготовка, ако не друго.

Хроа’кс най-после кимна рязко в знак на съгласие, че това е приемливо основание за странните проучвания на Голд.

На екрана ясно се очертаха съвършените геометрични форми на две бойни кълба. Осеяните с пирамидални изпъкналости огромни сфери напомняха микроснимки на спори на цветен прашец. Едната беше разцепена от мощна експлозия, причинена очевидно от сблъсък с боен лайнер на Слънчевия флот. Носеше се мрачна и безмълвна като празна черупка на почернял диамант. Второто бойно кълбо изглеждаше непокътнато, но не по-малко безжизнено.

Щом забеляза зловещите изображения, Хроа’кс се вцепени, най-накрая впечатлен и обезпокоен. Илдирийските работници замърмориха уплашени и изненадани.

— Не откривам наличие на енергийни източници, Съливан — продължи Табита. — Бойните кълба са с температурата на околната среда и не излъчват на нито една честота.

— Продължавай да оглеждаш… но внимателно.

— Влизам в разцепеното — добави Табита. — Ще внимавам, Съливан. Не се притеснявай.

Докато совалката се приближаваше към кълбото, целият екран се изпълни с отворената като рана пролука в безжизнената сфера.

— Бъди внимателна. Изключително внимателна.

— Нали ти обещах. Те са мъртви, Съливан.

Предварителното въодушевление на Съливан да огледа останките отстъпи място на притеснение да не предизвика някаква реакция от страна на хидрогите. Ами ако нещо беше оцеляло? Лидия би го нахокала, че разлайва кучетата. Може би все пак хрумването му не беше твърде уместно.