Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

На илдирийския владетел му предстоеше да се заеме с хидрогите. След докладваното от Зан’нх мрачно послание на кликиския робот по време на нападението на Хрел-оро Джора’х знаеше, че вече не може да отлага неизбежното. Единственото решение, колкото и да го ужасяваше, беше очевидно.

Пришпорван към енергични действия от връхлитащите промени и кризи, магът-император се обърна към най-близките си съветници.

— И накрая, изпратете съобщение на губернатора на Добро. Кажете му… — Джора’х замълча, но истината беше неумолима. — Кажете му, че кликиските роботи са ни предали. Наредете му да ми изпрати Осира’х.

На Кронха 3 илдирийските и човешките небесни миньори спазваха неудобното примирие, но Съливан Голд искаше да заздрави връзките с илдирийците. В края на краищата те бяха колеги, а не конкуренти — и би трябвало да си помагат. Имаха общ враг и обща цел. Нямаше никаква причина да странят едни от други. Лидия би го смъмрила, че не е добър съсед и че не кани илдирийските миньори на обяд или почерпка. Но се съмняваше, че Хроа’кс ще прояви интерес към контакти.

Когато най-накрая реши да се заеме с осъществяването на един набързо обмислен проект, който би могъл да заинтригува илдирийския завеждащ миннодобива, Голд реши да отлети до огромната илдирийска небесна фабрика. Така би трябвало да постъпват добрите съседи — в дух на взаимно разбирателство и взаимопомощ. Приближи се без предизвестие и илдирийците не го посрещнаха особено благосклонно, но пък и не го отпратиха. В подобни случаи Голд обикновено се справяше, като прибягваше до добронамерена настоятелност.

Съливан кацна на една ветровита платформа високо над облаците на газовия гигант. Щом излезе от совалката, огледа подробно огромния комплекс. Илдирийците вършеха всичко с големи усилия с масивни съоръжения и неефективни екти реактори, като използваха десетократно повече работна ръка от необходимото. Навсякъде гъмжеше от илдирийци — не само миньори и оператори на реактори, но и техните семейства, обслужващ персонал, механици по поддръжката и всевъзможни други. С удоволствие би изпратил свой екип, който да повиши производителността на машините им, да ги поусъвършенства… но предполагаше, че жестът му ще се изтълкува зле.

Главният му инженер Табита Хък вече беше спуснала самоуправляемата изследователска совалка и тъй като щеше да измине поне час, докато проникне на необходимата дълбочина, той разполагаше с достатъчно време за разговор с необщителния Хроа’кс.

Тръгна из огромния небесен минен комплекс. Илдирийците явно нямаха особено строги мерки за сигурност. Никой не му обърна внимание, докато най-после не спря една едра широкоплещеста жена, чиито черти бяха прекалено странни, за да му се стори привлекателна, за да попита накъде да върви.

— Моля ви, кажете ми как бих могъл да открия вашия главен миннодобивен ръководител Хроа’кс. С него сме стари приятели.

Тя го изгледа, сякаш преценяваше дали да го удостои с отговор, след което посочи една стръмна метална стълба.

Насред голямо влажно и шумно помещение Хроа’кс проверяваше помпите и компресорите, които тътнеха като пулса на заспал гигант. Миннодобивникът погледна своя човешки колега. Под тежките му клепачи не проблесна особен интерес.

— Не разполагам с необходимото време, за да ви разведа наоколо, Съливан Голд. Ще трябва да поотложите онова, което ви води тук.

Върху лицето на Съливан разцъфна възможно най-предразполагащата му усмивка, която винаги му беше вършила работа. Въпреки че главният миннодобивник изобщо не повиши глас, на Съливан му се наложи да изкрещи, за да надвика шума.

— О? Дори ако става дума за извънредна ситуация?

— А такава ли е?

Съливан запристъпва от крак на крак.

— Не съвсем, но съм сигурен, че е нещо, което бихте искали да видите. Повярвайте ми!

Малкият комуникатор на кръста му заговори с гласа на Табита Хък.

— На позиция сме, Съливан — каза тя. — Скоро ще се приближим до аномалиите.

— Стана дори по-бързо, отколкото очаквах — каза Съливан на илдирийския си колега. — Хайде, Хроа’кс. Ще обясня всичко, докато стигнем в контролния център.

Илдириецът неохотно го поведе към една висока кула, където десетки илдирийски техници и служители следяха по контролните монитори предаваните данни от разпръснатите из огромното съоръжение сензори.

— След като прегледахме дневниците, изчислихме дълбочината, на която вашият адар Кори’нх се е срещнал с хидрогите. Знаем, че са се жертвали четирийсет и девет бойни кораба, и предположихме, че е възможно да има останки, които да са се спуснали до точката на равновесие в зоната. Първата ни вълна от малки скенери откри няколко странни плътни аномалии, затова днес моят главен инженер спусна самоуправляема изследователска совалка, която ще изпрати пряко изображение. — Очите му блеснаха. — Може би дори ще успеем да видим разрушените бойни кълба. Не е ли забележително?