Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Изследователската совалка премина през широката цепнатина и бавно се понесе през усукващи се коридори покрай преобърнати геометрични силуети, врати, които като че ли не бяха на мястото си, и кубове и пирамиди, свързани с улеи като в електрическа верига. Гледката беше напълно непонятна.

— Записваме изображенията, за да ги изпратим със следващия товар на Ханзата — предаде Табита.

— Погрижи се и илдирийците да разполагат с всички данни.

— Не вярвам да споделят с нас разходите за проучването — отвърна безцеремонно тя, сякаш забравила, че Хроа’кс и другите илдирийци също я чуват.

— Това е жест на добронамереност от наша страна. Всичко, което би помогнало на някого срещу хидрогите, е от обща полза.

— Както кажеш.

Табита продължи да трупа още и още непонятни изображения в продължение на почти цял час. Учените на Ханзата и експертите на ЗВС щяха да ги проучат секунда по секунда, но на Съливан му дотегна да се взира. Хроа’кс вече нямаше търпение да продължи рутинните си занимания — приличаше на алкохолик, който от няколко часа не е докосвал чашката.

Изследователската совалка най-накрая се запромъква по обратния път, измъкна се от мрачните останки и приближи до по-малко увредената сфера на хидрогите. Външната облицовка на кълбото беше оцветена като от топлинен удар, но не се забелязваше никаква цепнатина и дори драскотина.

— Хей, хрумна ми нещо — обади се Табита. — Ще я боцна с активен пулсатор. Вероятно вътре много неща са останали невредими и това ще е ценно допълнение към колекцията ни. До този момент няма никакви произшествия.

— Не злоупотребявай с късмета си, Табита. Пасивното наблюдение е едно, но не искам да предизвикваме…

Но тя вече беше изпратила сигнала за дълбочинно сканиране на заспалото бойно кълбо. Последва светкавичен отговор по сензорния канал.

— О-хо, това се казва рефлекс! — възкликна Табита.

След това сигналът се чу отново, този път двойно по-силно.

— А и това… хм, не е моят пулсатор.

В центъра на потъналото в мрак бойно кълбо проблесна искра като от запалена клечка кибрит, последвана от разискрили си като фосфоресциращ планктон проблясъци, които пробягаха по черупката като вълна.

— Тя наруши покоя му! — възкликна с раздразнение Хроа’кс. — Това е крайно необмислено.

— Спри, Табита! Прекрати сканирането. — Бойното кълбо продължаваше да просветва и Съливан взе решение. — Изключи го напълно… и колкото е възможно по-незабележимо. Махни совалката, преди дрогът да я е усетил. Не искам да я проследи и да ни открие тук горе.

— Но все още имаме отлична телеметрия. Не искаш ли да видиш какво ще стане?

— Вече се страхувам какво може да стане. Изключи я, Табита. Веднага! Пълно изключване. Превърни я в мъртво парче скала.

Избухна кратък проблясък и екраните потъмняха.

— Ако тези хидроги не са напълно унищожени — каза Хроа’кс, — може да се завърнат. Този оцелял кораб може да привлече други бойни кълба.

— Съжалявам. — Съливан тръсна притеснено глава. — Дейностите ни тук май станаха опасни.

Илдирийският небесен миньор го погледна.

— Може би вие човеците би трябвало да изоставите облачното си съоръжение и да се приберете.

Сърцето на Съливан блъскаше като лудо.

— Вие напускате ли?

— Трябва да изпълнявам задълженията си. Оставам.

— В такъв случай оставаме и ние.

Но независимо от това реши да предупреди екипа си да си стегне багажа и да си държи очите отворени на четири.

— Но ще сме по-бдителни — добави Съливан.

— Бдителността може и да не е достатъчна — предупреди Хроа’кс.

— Така е, но е по-добре, отколкото да се откажем веднага.

Илдирийският миньор кимна, сякаш най-после проумял човешкото поведение.

— Отлично, Съливан Голд. Но ако нямате нищо против, имам прекалено много работа за вършене, особено сега, когато разполагаме с твърде ограничено време… благодарение на вас.

Тъй като вече беше очукано и повредено от скорошната си авантюра с отлетелия кораб на хидрогите, аналитичното компи ГУ предложи да проникне първо в отворената извънземна сфера: искаше да се представи като достоен доброволец за каузата на науката.

Кото гореше от непреодолимо желание да се вмъкне вътре и едва успяваше да овладее въодушевлението си, но все пак съзнаваше, че е по-разумно първоначалния риск да поеме някой от дребните роботи.

— Добре, но внимавай. И докладвай за всичко, което видиш. Не докосвай нищо. Аз ще вляза веднага щом направиш огледа.