Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Здесь есть возможность читать онлайн «Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Буреносни хоризонти: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Буреносни хоризонти»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Титаничната битка между хидроги и фероуи продължава да бушува из Спиралния ръкав — гаснат слънца и изстиват планети. Председателят Венцеслас и крал Питър трябва да обединят човешката раса в стоманен юмрук в последно усилие тя да устои — или да се изправят пред заплахата от тотална анихилация.
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.

Буреносни хоризонти — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Буреносни хоризонти», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Когато се усамотиха в частните си покои, Естара се притисна към него. Очите й блестяха от сълзи и същевременно излъчваха задоволство. Гледаше го с обич.

Питър се разсмя. Никога не я беше виждал да се държи по такъв начин.

— Естара, изглеждаш така, сякаш всеки момент ще експлодираш. Какво имаш да ми кажеш?

Тя му се усмихна.

— Открих неочакван начин да те освободя от притесненията ти, че принц Даниъл може да стане твой недостоен наследник.

— За какво говориш, за бога?

— Дори председателят Венцеслас не би могъл да се досети — отвърна тя. — Самата аз не го очаквах… стана случайно. Бременна съм, Питър. Ще имаме дете.

121.

Сели

Въпреки че безкрайните им усилия нямаха край, Сели започна да изпитва все по-голяма увереност и надежда. Всеки ден се промъкваше в непроходимия гъстак, проправяйки си път през рухналите дървета до поляната насред тях.

Пазеше в тайна странния израстващ човек-тотем; наблюдаваше внимателно оформянето на чертите му и удебеляването на дървесната му кожа, докато той следеше като през мъгла движенията й с размътените си чворести очи. Солимар често искаше да му обясни причината за тайнствените си усмивки и необяснимото си въодушевление напоследък, но тя предпочиташе да изчака, докато натрупа достатъчно отговори. Дори зелените жреци с тяхната чудновата телевръзка като че ли не знаеха за създанието.

Впечатлена от промените, които забелязваше в дървената фигура всеки ден, Сели обиколи грапавия усукан дънер, облицован с дървесни плочи. Изпъкналите му вълнообразни неравности много приличаха на мускулести човешки крайници. Но това нещо беше много повече от статуя. Беше живо и черпеше енергия от дълбоките си корени в горската почва.

— Иска ми се да знам какво си — каза високо Сели.

Овалните му очи-чворове се раздвижиха. Тя усещаше, че я наблюдава, въпреки че чертите му бяха все още покрити с пласт дървесна кора. Ирисите му напомняха кръгове на отсечено дърво.

Сели беше слушала много пъти зелените жреци да разказват, че световната гора може да наблюдава целия Терок с милиардите си невидими очи сред листата. Но това беше съвсем различно, беше израснало, за да възпроизведе човешки черти и изражения. И й се струваше странно познато…

Един следобед, както беше застанала сред хладните сенки и вдъхваше уханието на плодородната почва и влажната растителност, чу силно припукване. Втурна се към оформения като човек дънер. Чу по-силен пукот и изпращяване, сякаш се разцепваше кора. Горният пласт се беше обелил като на олющено яйце.

Тя отстъпи, но любопитството я накара да се приближи отново.

Златистата кора частично се беше отделила и под нея се показваше бледа свежа дървесина. Беше гладка и зърнеста… като кожа. Големите възлести клони се размърдаха и най-накрая се разгънаха, освободиха се от основния торсо-ствол като ръце на току-що събудил се човек, който се протяга. Приведеният дънер се надигна, сякаш изправи снага, и извърна към нея лицето си; чертите му все още бяха покрити с дебел слой кора.

Дървесните ръце се протегнаха широко, в краищата им се разтвориха клонки като пръсти. Щом съществото докосна лицето си с тях, от вейките сякаш се олющиха струпеи и наистина се показаха пръсти — съвършено оформени.

Сели онемяла гледаше как дървесните пръсти опипват внимателно, как белят кората… Постепенно се показа гладко чело, след това нос и най-накрая цялото лице. И тя го позна.

— Бенето?!

Промълви го с едва доловим шепот. Приликата с брат й, който бе загинал при унищожителното нападение на хидрогите срещу Гарванов пристан, беше абсолютна.

Дървесният Бенето се надигна върху забитите си в земята като крака два ствола, напрегна се, опита се да повдигне крак и най-накрая успя да отдели единия, а след това и другия от корените. После направи мъчителна крачка напред.

— Бенето… там вътре ли си?

Сели го гледаше със светнали очи, но я беше страх да се приближи. Беше слушала стари приказки за изваяни от глина човешки подобия. Как беше думата? Голем? Световната гора беше отгледала и оформила нещо като голем, който приличаше на загиналия й брат зелен жрец.

Дървесната фигура направи втора мъчителна крачка напред и спря, окъпана от сноп слънчеви лъчи, които се промъкваха през сплетените над главата й клони.

Сели се приближи припряно, забравила за предпазливостта си. Отстрани недообелените тук-там парчета кора, които все още провисваха върху гърдите на дървесния човек като кожата на ларва, която не се е излюпила напълно. Когато най-после огледа внимателно изчистеното лице, се увери, че наистина прилича на Бенето, въпреки че тялото му беше гладко, безполово и съвършено.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Буреносни хоризонти»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Буреносни хоризонти» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Шъруд Андерсън - Уайнсбърг, Охайо
Шъруд Андерсън
libcat.ru: книга без обложки
Шъруд Андерсън
libcat.ru: книга без обложки
Шъруд Андерсън
libcat.ru: книга без обложки
Шъруд Андерсън
Пол Андерсън - Операция „Хаос“
Пол Андерсън
Кевин Андерсън - Метален рояк
Кевин Андерсън
Кевин Андерсън - Пепел от светове
Кевин Андерсън
Кевин Андерсън - Време на огън и мрак
Кевин Андерсън
Кевин Андерсън - Разпръснати слънца
Кевин Андерсън
Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите
Кевин Андерсън
Кевин Андерсън - Скритата империя
Кевин Андерсън
Лоис Бюджолд - Хоризонти
Лоис Бюджолд
Отзывы о книге «Буреносни хоризонти»

Обсуждение, отзывы о книге «Буреносни хоризонти» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x