Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Това е в параметрите на занятието, командире — отговори порицаният кадет. — Като член на отбора, исках да победим.

— Като изоставиш другарите си? Не е важно дали един отбор ще изостане малко. Ние не действаме така, кадет Елуич. Не изоставяме другарите си на произвола на врага. Какво ще кажете, ако ви оставя по този начин на дрогите?

— Както постъпиха ЗВС на Оскивъл — подхвърли един от кадетите. — Оставиха сума ти народ, без да се опитат да ги спасят. Не е ли така, командире? И вие бяхте там.

Косвеният въпрос я жегна: „Вие самата колко души изоставихте, командир Тамблин?“

Тасия заби поглед в тях. Спомни си преживените по време на сражението ужаси. Беше успяла да измъкне кораба и екипажа си, но бяха изоставили огромен брой ранени войници, повредени кораби и безпомощни спасителни капсули. Роб също бе загинал…

— Ние бяхме под обстрел. Никой не беше сигурен, че ще се измъкне жив. Нямаше никакви спасителни групи. Сравнявате го с разходка из един пуст каньон, за да спечелиш едно упражнение? Шиз, опитвам се да ви науча на онова, което знам. Това може да увеличи шансовете ви да оцелеете, когато застанете срещу реалния враг.

— Какво може да ни научи една чергарка? Как да офейкваме и да се крием? — измърмори глухо същият кадет, но достатъчно силно, за да го чуе.

— Елуич! — изгрева тя и младежът мудно зае стойка „мирно“. Тя пристъпи към него. — Познаваш ли отличителните знаци? Знаеш ли какво означава това?

И посочи лъскавите си нашивки.

— Означава, че командвате… сте командвала боен крайцер манта.

— Припомни ми собствения си чин, новобранец.

— Редник, госпожо.

— А в коя войска на един редник е разрешено да се обръща с подобно неуважение към един командир?

— В… в нито една, доколкото знам, госпожо.

— Това означава, че ти си един червей под петата на моя ботуш, независимо къде съм родена, как съм възпитана и към кой клан принадлежа. Не си губи времето да обсъждаш моя произход, запознай се със служебното ми досие, редник Елуич. Сражавала съм се с хидрогите на Юпитер, на Буунов брод, на Оскивъл и на Пторо. Заличих цял техен свят с кликиски факел. Оценките ми по пилотаж са най-добрите във файловете на ЗВС. Ако прегледам твоя произход, редник, колко кръвосмешения ще открия?

Някои от кадетите се изкикотиха, но тя ги усмири с поглед.

— Ние сме Земните въоръжени сили. Има нещо, което се нарича командна йерархия. Аз съм ваш командващ и по всяка вероятност винаги ще съм над вас. А сега в знак на искреното ти уважение към мен, редник Елуич, ще направиш сто помпички.

Кадетът я погледна изненадано. При четирийсет процентната спрямо земната гравитация на Марс подобно физическо натоварване беше минимално.

— Да, госпожо. Веднага ли?

— Не, редник. В гравитационната камера при гравитация едно и половина спрямо земната.

И с удовлетворение си отбеляза мъчителното му преглъщане.

— И ако още някой има желание да обиди родителите ми, клана ми или служебното ми досие, да заповяда веднага.

Тъй като не последва отговор, тя ги огледа един по един, за да ги убеди, че е съвсем сериозна. Нито можеше, нито имаше желание да крие скитническия си произход.

Но беше абсолютно убедена, че е най-добрият офицер в ЗВС, на който биха могли да бъдат подчинени. Е, понякога изпитваше истинско удоволствие да прибягва до позволени от устава по-крути мерки.

Беше си абсолютна глупост, дори погледнато от идиотската гледна точка на зевесетата. Така и не успяваше да проумее какво е накарало затворниците да скалъпят толкова нелеп план за бягство и да прибягнат до толкова неоправдани рискове. На какво се бяха надявали?

— Сигурно Пътеводната им звезда е скрита зад кафяво джудже — измърмори тя.

След аварията със стоварилия се върху административната сграда рудодобивен процесор баща й разбра, че една от изследователските совалки липсва, и се вбеси. В първия момент предположи, че някой от изследователите му не се е завърнал от рутинно проучване. Затворниците на ЗВС не обелваха нито дума. Накрая Зет успя сама да установи откъде е изчезнала липсващата совалка и разбра, че в непосредствена близост до същото място са работили Фицпатрик и един войник — Бил Стана… а Фицпатрик беше предизвикал съмнителна противопожарна тревога без наличието на каквито и да било следи от пожар в продоволственото помещение.

Докладва резултатите от разследването на баща си и каза:

— Мисля, че един от затворниците… е избягал.