Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Очевидно именно него закриляха световните дървета.

Тя пристъпи внимателно и почтително към него, без все още да разбира какво точно представлява. Цилиндричната му повърхност бе осеяна с издължени спираловидни изпъкналости — приличаха на преплетени възлести клони.

Изведнъж си даде сметка, че донякъде прилича на човешки силует, сякаш изтръпнал от ужас човек беше увил плътно ръце около гърдите си със силно приведена надолу глава и свити колене. Но подробностите все още бяха недоловими и силуетът засега беше все още неизчистен.

Световните дървета го бяха създали съзнателно. Но с каква цел? Тя пристъпи още по-близо, вторачена заинтригувано в заоблената буца, която би трябвало да оформи човешкото лице. Чертите бяха грубовати, но спокойни, сякаш моделирани с едри щрихи от лепкава глина. Сели изпита усещането, че лицето продължава да се оформя пред очите й.

Усмихна се от изумление и посегна да докосне очертаващата се скула. Лицето отвори очи.

Макар самата тя да беше на резервната скамейка, войната продължаваше. Кораби на ЗВС извършваха разузнавателни полети в издирване на фероуи с надеждата да ги убедят да станат официални съюзници, други се опитваха да следят придвижването на хидрогите, но излишно много военна енергия продължаваше да се разпилява за глупавия, отклоняващ вниманието от основния противник конфликт със скитническите кланове.

След унищожаването на Ураганово депо зевесетата бяха нападнали още два скитнически аванпоста, чието местоположение бяха разконспирирали, единствено за да открият, че скитниците са ги изоставили. Клановете грижливо криеха убежищата си и успяваха да се изплъзнат с лекота между пръстите на ЗВС. Тасия изобщо не се изненада, че Ханзата не дава гласност на провалите си.

Поради съмненията и подозренията, които изпитваха относно нейната лоялност, висшите офицери я държаха закотвена на Марс като инструкторка на задръстени зайци, повечето безволеви и неамбициозни. Тя нямаше настроение да полага излишни старания заради тях.

Сега стоеше в защитния си костюм върху ръждивата канара под маслинено сумрачното марсианско небе и наблюдаваше новото попълнение кадети, които изпълняваха рутинно пехотинско упражнение. Беше го планирала предишната вечер, докато си почиваше в квартирата си. Новобранците все още не можеха да разберат, че колкото по-малко се стараят и колкото по-безцеремонно се държат с нея, толкова по-непосилни занятия ще им възлага.

Зайците се придвижваха на четири групи в каньона под нея, като се опитваха да спазват компютъризираните топографски трасета през пресечения терен, за да достигнат определената цел. Упражнението беше елементарно и се свеждаше до ориентиране в екип в пресечена местност, но тя го беше усложнила — бе заредила кислородните им апарати така, че някои разполагаха с излишък от кислород, а на други нямаше да стигне. При включване на алармения сигнал кадетът имаше възможност да отправи сигнал за помощ, но Тасия се надяваше, че участниците във всяка група ще си помагат, като си подават кислород.

От натрупания си опит знаеше, че зевесетата не са наясно как да действат в извънредни ситуации. Голямата гъска можеше да научи от скитниците много за това какво е да оцеляваш и да си изобретателен, но за жалост предпочиташе да тормози клановете. Е, тя губеше…

Тук, на Марс, Тасия живееше в пълно информационно затъмнение. Не беше в течение на военните действия и научаваше за широкомащабните операции като тази на Ураганово депо с голямо закъснение. Може би точно в този момент генерал Ланиан планираше поредното кретенско нападение, но тя беше лишена от възможността да предупреди скитниците, както беше успяла да направи преди нахлуването на Оскивъл…

Новобранците се прибраха в базата — някои бяха изпълнили занятието успешно, други се бяха провалили. Всички свалиха защитните си костюми и провериха оценките си от упражнението и допуснатите грешки. Тасия не ги хокаше, а правеше разбор на представянето им. Надяваше се учениците й да използват натрупаните умения срещу хидрогите, а не срещу скитнически аванпостове.

Двама от новобранците бяха прибягнали до спешна помощ. Само една от групите беше взела очевидно правилното решение да си разменят кислород, за да се придвижват вкупом. Разбрал, че не всички могат да се движат с неговото темпо, най-бързият новобранец от втория отбор беше изоставил другарите си — тъкмо двама от тях бяха прибягнали до спешна помощ, — беше избързал напред и бе поставил индивидуален рекорд. Тасия скастри най-остро този отбор — набедения победител заради егоистичното му решение и другарите му, че са му го позволили.