Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Прикрити зад престорени усмивки, Питър и кралица Естара се появиха на празничния бал, както повеляваше дългът. Русокосият синеок и надарен с класическа красота крал бе инструктиран да прочете кратка реч относно „успешните действия срещу враговете на човечеството“.

Красива и нежна роза сред този парад на бляскави униформи, Естара стоеше кротко върху облицования с плюш подиум, докато Питър произнасяше речта си. Скрита от камерите обаче, ръката й стискаше неговата толкова силно, че му бе трудно да се съсредоточи върху онова, което казваше. И тя, както всички останали от независим Терок, разбираше и оправдаваше нежеланието на скитниците да се подчинят на водач, когото не признават. Сърцето й се свиваше при мисълта за изпепелената световна гора и тя знаеше колко малко са направили Ханзата и Земните въоръжени сили, за да помогнат на Терок, докато клановете на скитниците им се бяха притекли на помощ доброволно и с открито сърце, без въобще да бъдат повикани.

Въпреки че бракът им бе предварително уговорен, както подобава на политически съюз, Питър я обичаше всеотдайно. След като попадна в този водовъртеж от интриги, манипулации и борба за власт, Естара отвърна на чувствата му и скоро двамата споделяха не само обичта си, но и тайни плановете за бъдещето.

Базил Венцеслас не знаеше дори половината от проблемите, които го очакваха.

В просторната зала за аудиенции на Двореца на шепота гостите пируваха до късно през нощта, наслаждаваха се на музиката и вдигаха шумни тостове. Пазители на протокола обграждаха с вниманието си краля и кралицата във всеки момент от вечерта. Винаги любезна и разговорчива, кралската двойка се постара да отдели нужното време на всеки от важните гости, но не остана и минута повече, отколкото изискваше протоколът. Когато най-сетне се прибраха в кралските покои, и двамата бяха изтощени и изнервени.

През последните няколко месеца председателят Венцеслас бе положил неимоверни усилия да прекъсне каквото и да било участие на Питър в политиката на Ханзата. Също като при стария крал Фредерик, дворецът бе само за показ и председателят нито за миг не им позволяваше да забравят това. Всеки път, когато крал Питър се опитваше да пресече тази невидима граница, Базил намираше начин да го накаже сурово. Докато беше млад, Питър не бе осъзнавал значението на собствената си свобода. В онези бедни, но щастливи младежки години той умееше да се радва на дребните неща от живота. Ала сега си даваше ясна сметка, че е невъзможно да се върне назад, да заживее отново като обикновен, безгрижен човек.

Сега беше в капан, лишен от приятели, с изключение на Естара и вероятно на компито-учител ОХ. И трябваше да е много, много внимателен. Веднъж вече Базил бе направил опит да го премахне.

Кралската двойка не можеше да се чувства в безопасност дори в Двореца на шепота.

В личните им покои ги очакваше председателят. Беше се измъкнал от бала по-рано, за да може да ги пресрещне тук.

Елегантен и невъзмутим, Базил се бе разположил в любимото кресло на Питър. На съседното кресло, до малката масичка, Елдред Каин се бе привел над папка с документи и електронен бележник. Бледият лишен от окосмяване заместник преустанови обсъждането с председателя — изглежда, се опитваше да използва всяка възможна минута — и щом видя кралската двойка, събра документите и изключи бележника.

Питър бавно пое дъх, за да прикрие изненадата и яда си.

— Виждам, че се чувстваш като у дома си, Базил — подметна уж на шега; в гласа му имаше едва доловима нотка на неудоволствие, за да не предизвика гнева на председателя. — Да не би по това време на нощта всички заседателни зали да са заети?

— В Ханзата работата никога не спира, Питър — отвърна нехайно Базил.

Питър се опитваше да прикрие враждебността си към председателя, макар че никога нямаше да му прости опита да ги убие с Естара и задето бе организирал убийството на цялото му семейство.

— Щом е така, да почваме. Денят беше дълъг, а не виждам името ти в моя бележник с уговорени срещи.

— Защото разполагам с приоритет. — Базил отбеляза нещо в доклада, който четеше, и го подаде на помощника си. — Дойдох да те информирам за промяна на плановете. Приготви се да заминеш на важно пътуване, държавна визита, която Ханзата смята за особено належаща.

Питър помогна на Естара да си свали обсипания със скъпоценни камъни шал, уви го около скулптурата на пълен мъж, стиснал купа с грозде, след това си свали тежката, покрита с украшения шапка и разкърши рамене. Беше прекалено уморен, за да влиза в разпра с председателя.