Кевин Андерсън: Разпръснати слънца

— Къде трябва да отида? Да сключа примирие със скитниците?

Базил се намръщи на това предположение.

— На Илдира. Заминаваш след два дена.

Питър и Естара неведнъж бяха чували интересни разкази за илдирийската планета, окъпана в светлината на седем слънца, но никой от тях досега не бе посещавал столицата на чуждоземците.

Председателят продължи:

— Съвсем скоро на трона се е качил нов маг-император. Напълно естествено е Великият крал на Теранския ханзейски съюз да му изкаже почитанията си. Въпреки трудностите, които преживяхме през изминалите няколко месеца.

Питър си позволи една тъжна въздишка.

— Политически игрички.

Елдред Каин продължаваше да подрежда документите. Макар че Питър го виждаше често, двамата почти не разговаряха. Каин предпочиташе да си мълчи, не се криеше в сянката на Базил, но винаги беше нащрек. Този път обаче проговори:

— Това са необходими игри, крал Питър — и напълно оправдават инвестициите от екти, които възнамеряваме да вложим в пътуването. Важно е да запазим съюза с илдирийците, докато воюваме с хидрогите. Това е война, в която помощта на Слънчевия флот не може да бъде зачеркната. — Говореше с тих глас, сякаш се стараеше да не притеснява околните.

Базил кимна.

— Бих могъл и аз да се погрижа за този въпрос, но дипломацията изисква увертюрата да бъде изпълнена от краля. Това отговаря на представите на илдирийците. Ще се постараем пътуването да е бързо и кратко — точно колкото е нужно за срещата с мага-император. От теб се иска да поемеш официалната част.

Тъй като разговаряха насаме, Питър реши да е прям.

— Как може да съм сигурен, че няма да се опиташ да взривиш кораба, докато летя нататък?

Председателят не изглеждаше обиден.

— Много просто — защото аз ще бъда с теб. Не бих поверил толкова важна дипломатическа мисия на един крал.

— В такъв случай ще дойда и аз — намеси се Естара. Двамата с краля се държаха за ръце.

Базил я дари със сдържана усмивка.

— Това не е необходимо, скъпа.

— Напротив, необходимо е — настоя Питър. — Така ще съм сигурен за нейната безопасност. Не искам дай се случи някой… нещастен случай, докато отсъствам.

Базил въздъхна.

— О, Питър, мислех си, че сме надживели тези неща.

— Никога няма да ги надживеем — възрази Питър със зла усмивка, ала същевременно се опитваше да прикрие объркването си. Каин местеше поглед от единия към другия, очевидно обезпокоен от откритото недоверие между тях.

Естара заговори тихо и настойчиво:

— Спомнете си, господин председателю, че брат ми Рейналд посети Призматичния дворец и се изказа много високо за Джора’х, когато той бе още престолонаследник. Те бяха отлични приятели. Бих искала… да разкажа на мага-император как го убиха хидрогите.

— Базил, сигурен съм, че ще успееш да извлечеш полза от това — добави Питър.

Председателят сведе благосклонно глава.

— Както желаете. Да, заедно кралят и кралицата ще са чудесно представление за илдирийската общественост и медиите. Ще се погрижа да уредят всички формалности. — Той се надигна с доволна физиономия и със забързана крачка напусна кралските покои.

Каин обаче спря пред креслото на Питър, погледна го и попита:

— Защо провокирате председателя? Струва ми се, че между двама ви тлее вражда.

Питър втренчи поглед в бледия мъж, търсеше в очите му искреност. Дали имаше представа за скритите действия на Базил?

— Може би е свързано с времето, когато се опитваше да ни убие.

Изненадата на Каин изглеждаше неподправена. Лицето му се промени, сякаш някой бе наместил в главата му парченца от мозайка — което очевидно щеше да предизвика нови въпроси. Той отвори уста и тъкмо да каже нещо, откъм коридора долетя гласът на Базил: подканяше го да побърза. Така и не можаха да довършат разговора.

С времето упражненията ставаха все по-напрегнати, дори отчаяни. Макар че никой от инструкторите не споменаваше пред Осира’х и братята и сестрите й причината, тя се досещаше, че времето им е ограничено. А може би зад това се криеше поредната лъжа, с цел да манипулират децата с телепатични способности?

Тя се преструваше на наивна и готова да сътрудничи, но дълбоко в душата си се отнасяше с подозрение към всичко и не вярваше никому, откакто бе научила мрачната истина за това с какво се занимават на Добро чичо й Удру’х и неговите сътрудници. Любимият й наставник я бе измамил, беше й казал полуистини, за да я превърне в своя послушна пионка. Не й бяха позволили да се среща с майка си, а истинският й баща — могъщият маг-император — се преструваше, че не знае какво се е случило. В какво да вярва едно момиче?