Кевин Андерсън: Разпръснати слънца

— Негодници.

Имаше логика да се зъбят, докато бяха под обединеното ръководство на говорителката Перони. Но сега, когато центърът на властта им бе унищожен, кой щеше да се изказва вместо тях? Кой разполагаше с нужната власт да преговаря от тяхно име? Все някой трябваше да подпише декрета за капитулация и да призове всички да се предадат и да се захванат за работа. Но да издирват и унищожават подобни разпръснати сред звездите селища като това щеше да отнеме ужасно много време.

— Адмирале, засякохме четири кораба. Нищо достатъчно голямо, че да представлява заплаха за нас. Нито едно от съоръженията не изглежда като нещо, което би могло да ни създаде неприятности.

— Не съм и очаквал. — Стромо изпука кокалчетата на пръстите си.

На екрана се появиха точно изчислени траектории на астероидните пътища и изображения на куполовидните селища. Рамирес ги разглеждаше замислено и си играеше с един кичур на косата си. Очевидно нещо я тревожеше.

— Адмирале… мога ли да говоря откровено?

Стромо застина. Това бе лошо начало на разговор. Но тъй като Рамирес бе произнесла въпроса си на глас, в присъствието на всички останали офицери на мостика, той нямаше друг избор, освен да се съгласи.

— Само не се бавете, командире. Операцията ще започне всеки миг.

— Мога ли да запитам, какво очакваме да постигнем с всичко това? По-рано, когато заповедите ни бяха да ударим Ураганово депо и Рандеву, целта бе да сплашим скитниците и да ги накараме да вдигнат екти-ембаргото. Но ако продължаваме да разпалваме омразата им към нас, те може би никога няма да склонят да ни сътрудничат. Ако ги съкрушим, как можем да разчитаме отново да ни бъдат лоялни търговски партньори?

— Въпросът вече не е в това. Ханзата ще се откаже от скитниците и те ще бъдат изоставени сами в космоса. Вече разполагаме с действащ облачен комбайн, който ни осигурява екти на Кронха 3, а скоро ще има и други. — Рамирес продължаваше да го гледа скептично и той реши, че е време да смени темата. — Само след няколко минути ще разберете какво имам предвид.

Облегна се в мекото кресло, нетърпелив, битката да започне час по-скоро — след като се бе уверил, че ще е като разходка в парка, и добави:

— Готов съм за представлението. Постарайте се да им дадете хубав урок.

Като криволичеше из Спиралния ръкав, Нико лека-полека се озова в близост до тайната база на скитниците, където родителите му се грижеха за орбиталните парници, осигуряващи прясна храна и припаси за множество кланове. За разлика от родителите си обаче Нико беше истински скитник и предпочиташе да кръстосва от една система в друга и да се наслаждава на разнообразието. И все пак това бе неговият дом. Как да не се отбие, въпреки че не смяташе да остава дълго?

Корабът му — „Водолей“ — бе оборудван да доставя проби от вентална вода на незаселени светове, където първичните създания щяха да наберат достатъчно сили и мощ, за да могат да воюват с хидрогите. За нещастие не беше никак лесно да се съсредоточи върху тази задача, след като Голямата гъска — подигравателното название на скитниците за Ханзата — продължаваше да тормози клановете със злонамерени рейдове като тези при Ураганово депо и Рандеву.

Нико пристъпи в огромния прозрачен купол на орбиталния парник — наслаждаваше се на усещането за твърда почва под краката си и се любуваше на гледката зад прозрачните стени. Черната завеса отвън бе изпъстрена със звезди и орбитални астероиди, ослепителният огледален рефлектор разпръскваше топла светлина през бронираното стъкло. Подобно на облаци, под главния купол се носеха памучни масиви от аерогелна пяна.

По-дребни сателитни куполи, вдигнати върху околните астероиди, поддържаха различна температура и влажност — в едни имаше палми и тропически дървета с месести листа, други бяха засадени с овошки. Във всеки растенията се хранеха от изкуствена почва, създадена чрез смесване на стерилен астероиден прах и подхранващи химикали и рециклирани човешки отходни продукти. Също като фермите на Земята, бе подметнала веднъж майка му.

Марла Чан и Крим Тайлар се зарадваха на неочакваното му посещение. Той им показа цистерните с бликаща от енергия вентална вода на кораба си и им обясни, че тези странни създания могат да изиграят решаваща роля за приключването на ужасната война с хидрогите. И двамата бяха едновременно изплашени и изненадани да чуят с какво се занимава.

— Честно казано, винаги съм се надявала, че ще ни помагаш в парниците или ще се захванеш с небесно миньорство на Пторо — каза майка му. — Нямах представа, че държиш да се заемеш с толкова грандиозни дела.