Кевин Андерсън: Разпръснати слънца

Ето защо, за да подчертаят сериозността на намеренията си, Земните въоръжени сили бяха унищожили една междинна скитническа станция за транспорт на гориво. Само за пример, може би прекалено силен, но достатъчен, за да подскаже на клановете, че нямат шанс, ако се изправят срещу могъщата земна военна машина. Но вместо да подплаши скитниците, този инцидент само бе разпалил враждебното им отношение още повече. Космическите чергари съвсем прикриха следите си, което принуди председателя да вземе безпрецедентното решение за обявяване на открита война срещу тях — в името на добруването на човечеството.

Ако скитниците бяха разумни хора, войната нямаше да продължи повече от час. За съжаление събитията не взеха подобен обрат.

Преди седмица Стромо бе командвал наказателната атака, която бе унищожила Рандеву, и клановете се бяха пръснали, което пък принуди всички земни бойни единици да губят още повече време и средства в търсенето им. Това беше истинско безумие! Стромо и колегите му бяха получили заповеди да издирват всички съоръжения на скитниците, да конфискуват стоките им — поне тези, които биха могли да са от полза във военно време — и по някакъв начин да се опитат да подчинят тези хора. Рано или късно те щяха да склонят да сключат мир.

Рамирес погледна от командния пост и на сочните й устни затрепка усмивка, въпреки че лицето й запази хладното си изражение под прилежно подравнения черен перчем.

— Адмирал е, искате ли да поемете командването, когато се приближим, или да продължа?

— Справяте се отлично, командир Рамирес. — Макар да подозираше, че не го харесва особено, тя все пак си оставаше отличен пилот и навигатор, със светкавична блестяща кариера, подобно на мнозина млади офицери по време на разрушителната хидрогска война. — Възможно ли е да получим по-добра картина? Ще ми се да огледам целта.

— Първата вълна ремори разположи предавателни станции и изображението се подава от тях.

Разпилените около Ххренни астероиди приличаха на шепа чакъл, захвърлен от нечия ръка срещу звездите. От подобно разстояние всеки от носещите се из космоса отломъци бе напълно неотличим от останалите, но разпределението на металите и албедовият профил на някои геометрични обекти издаваха неумолимата присъда: там се криеше разпръсната човешка колония. Скитници.

— Ето ги, точно както предполагахме. — Стромо се почеса по брадичката. — Добре, да влизаме в гнездото на осите. Заредете предните и задни язери, както и едрокалибрените артилерийски установки. Предайте на реморите да прехващат всеки кораб, който се опита да избяга. — Той посочи екрана. — Напред, в името на краля и прочее…

С приближаването на корабите на ЗВС безочието на клановете придоби още по-колосални размери. Тайна база — как ли пък не! Прозрачните куполи се рееха сред астероидите като напъпили гнойни пришки. Разположени на гравитационно стабилни точки между тях, редици слънчеви огледала насочваха светлината през космическата пустош, за да осигуряват необходимата енергия за обитателите на селището. Изкуствени станции, следващи разнообразни орбити, като досадни мушици. А може би бяха надуваеми складове и хранилища?

— Хм! Не може да им се отрече амбициозност на тези скитници!

— Те разполагат с достатъчно енергия и изобретателност — потвърди Рамирес. — Командир Тамблин го е доказала неведнъж.

Стромо се намръщи. Съвсем доскоро същата тази манта бе под командването на Тасия Тамблин, която, заради връзките й със скитниците, бе преместена на не толкова отговорен пост преди удара срещу Рандеву. Дали Рамирес не демонстрираше лоялност към доскорошната си началничка? А би трябвало да е доволна от повишението.

— Клановете трябва да съсредоточат съзидателния си ентусиазъм, за да помагат на цялото човечество, не само на себе си. — Адмиралът огледа астероидния комплекс с блещукащите прозрачни куполи и огромните огледала и поклати глава. — Защо не могат да живеят на планетите като всички?

Въпреки че досега всички проведени срещу скитниците военни операции се бяха оказали успешни, те не показваха никаква склонност да се подчинят на официалната власт. Бяха се пръснали като изстреляни от ловна пушка сачми, което, разбира се, накара Ханзата да обяви, че е постигнала пълна победа. Разделяй и владей. Надвити и без водач, скитниците трябваше да са лесна плячка в опитите да бъдат върнати в стадото, но се оказаха трудни за залавяне и опасни, като разбеснели се диви котки. Подобно развитие на нещата само караше Стромо да се измъчва от растящо безпокойство.