Кевин Андерсън: Разпръснати слънца

Губернаторът на Хирилка, който продължава да се държи странно, казва на протежето си, престолонаследника Тор’х, че е бил споходен от ново видение, според което магът-император Джора’х (бащата на Тор’х) водел Илдирийската империя към крах. Тор’х му вярва. Руса’х нарежда на населението на Хирилка да започне да поглъща наркотика шайинг, който отслабва мислите, публично обвинява Джора’х, че е отровил предишния император, заявява, че той е пълноправният маг-император, и облича одеждите на илдирийския водач. Само младият кандидат-губернатор Пери’х остава верен на мага-император.

Губернаторът на Хирилка изпраща убийци, за да премахнат Джора’х, и екзекутира Пери’х. Опазен благодарение бързата намеса на своята дъщеря и телохранител Язра’х, магът-император най-сетне се уверява, че лудият губернатор на Хирилка е намислил да завземе властта, и нарежда на адар Зан’нх с група бойни лайнери да въдвори ред на Хирилка, без да осъзнава, че го изпраща в смъртоносна клопка…

Изолирана на острова, пленената зелена жрица Нира построява сал и избягва, носи се дни наред по течението, докато не стига до пуст бряг — и най-сетне се освобождава от губернатора Удру’х.

На Земята Ческа настоява ЗВС да прекратят всички атаки срещу аванпостовете на скитниците, ала същевременно председателят Венцеслас нарежда на сънародниците й да се предадат и незабавно да възобновят доставката на стратегическото космическо гориво. Ческа си тръгва ядосана и се заклева, че той никога няма да открие тайните местонахождения на скитниците. Генерал Ланиан обаче е успял да дешифрира навигационния модул от един откраднат скитнически кораб, научава координатите на Рандеву, изпраща огромна военна сила към астероидния куп и унищожава скитническата столица. Лишени от център на властта, Ческа и останалите оцелели се разпиляват. Сега те са изгнаници…

Въпреки че бе най-старшият офицер на борда на мантата, адмирал Стромо остави на командира на крайцера Ели Рамирес да взема текущите оперативни решения. Във всеки случай така се получи по-добре. Стромо не държеше да прибягва до авторитетния си пост и същевременно беше доволен, че има подръка човек, когото да обвинят, ако нещата тръгнат на зле.

През десетките години, докато бе градил кариерата си в Земните въоръжени сили, адмиралът се бе научил умело да се измъква от отговорност. Рядко участваше пряко в бойни операции — не беше постъпил в ЗВС, за да излага задника си на опасност! — но понякога и това беше от полза. Може би ненадминатият успех по смазване на главната скитническа база на Рандеву щеше да е достатъчен, за да превъзмогне образа му на полузабравен паркетен генерал.

Но въпреки това в момента Стромо тъгуваше по спокойния живот в кабинета си в удобната и безопасна база на Земята, или дори на Марс. Нито веднъж досега не си бе помислял, че ще трябва да вземе участие в опустошителна война с могъщи чуждоземци, обитаващи ядрата на газови гиганти, нито пък си бе представял конфликт с жалката пасмина космически чергари.

Докато преследването на скитниците навлизаше във втората си седмица, Стромо наблюдаваше как младите флотски офицери си точат зъбите за истинска бойна служба. Колкото по-скоро този пресен урожай от бойни командири се докажеше на бойното поле, толкова по-бързо щеше да може Стромо да се върне към предпочитаните си щабни занимания. С добре оформеното си коремче и често навестяващите го стомашни проблеми той вече не ставаше за полева работа.

— Разполагаме ли с достоверни тактически сведения за следващата ни цел, командир Рамирес? — попита той, въпреки че вече бе задавал този въпрос. — Как му беше името на това място?

— Ххренни, сър.

— Прилича ми на конско подсмърчане.

— Името произхожда от стари илдирийски звездни карти, сър. ЗВС не разполага с по-нови данни.

Адмиралът сбърчи увисналите си вежди.

— Да не намекваш, че разузнаването ни не се е справило?

— Просто досега не е имало необходимост, адмирале. Става въпрос за малка звездна система, лишена от ресурси. — Рамирес извика на екрана изображение на района и постави светлинен показалец върху мястото, където предполагаха, че ще открият тайната база. — Непотвърдени данни за скупчване на заселнически куполи сред астероидите. Изглежда, скитниците обичат да живеят сред боклуците, сър.

Откакто непокорните кланове бяха прекъснали търговските взаимоотношения с Теранския ханзейски съюз, Базил Венцеслас бе направил няколко официални — и досега неуспешни — опита да се свърже с тях. Въпреки че бяха понесли тежки загуби от хидрогските атаки, скитниците отказваха да сътрудничат срещу общия враг, отказваха да доставят жизненоважното космическо гориво, отказваха да следват напълно разумни съвети. Ханзата не можеше да допусне подобно нещо.