Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Опасност за кого?

— За фероуите. — Сирикс остави на ДД няколко секунди да асимилира информацията. — Трябваше да се скрием достатъчно дълго, за да могат да си отидат фероуите и да бъдем забравени от илдирийците.

ДД отново беше объркан.

— Илдирийците ли? Защо?

— Защото илдирийският маг-император излъга заради нас.

— Но защо?

— Преди много време ние насъскахме венталите да унищожат фероуите, но планът ни се провали, след като всички водни създания бяха унищожени на свой ред от хидрогите. След избиването на венталите и разкриването на нашия замисъл фероуите се обърнаха срещу нас. Трябваше да се спасяваме както можем. Ето защо в онези далечни времена сключихме сделка с мага-император и той ни скри. А същевременно излъга.

— И в замяна на това вие трябваше да прекарате в хибернация хиляди години?

— И да свършим някои други неща. Вековете нямат никакво значение за кликиските роботи и тъй като можехме да си позволим да чакаме, ние се съгласихме с неговите условия. Първият от нас се пробуди, както беше планирано, на една луна в системата Хирилка преди петстотин години. Завръщането ни беше организирано също много отдавна. Но най-сетне последната ни мисия наближава своя кулминационен момент.

Пред носа на кораба се виждаше самотна ярка звезда. Преди компито да успее да зададе нов въпрос, Сирикс каза:

— Прехвърлих ти достатъчно информация, върху която да поразсъждаваш. Вече наближаваме нашата цел, където ще пробудим и последната група войници.

Кото — беше си уговорил среща с Дел Келъм в Оскивълския административен център — едва сдържаше ентусиазма си. Бе толкова развълнуван от новата си теория, че почти не беше в състояние да се захване с каквато и да било друга работа. Нареди на компитата да изключат всички временни системи и да оставят хидрогската находка в космоса.

Пилотът-компи приземи совалката в индустриалния комплекс на пръстените на газовия гигант. Дел Келъм бе помолил Кото да изучава разрушения чуждоземен кораб далече от корабостроителниците, в случай, за да не привлече вниманието на хидрогите. Кото нямаше нищо против изолацията — и без това не би могъл да се съсредоточи във вътрешността на заселените пръстени.

Докато чакаше водачът на клана да го приеме, в главата му се мятаха безпорядъчни мисли.

— Все пак е някакво решение, нали? Трябваше по-рано да се заемем с нещо подобно, ГУ.

— Не мога да разбера смисъла на изявлението ти, Кото Окая — отвърна роботът.

Кото махна небрежно с ръка. Не беше очаквал нещо друго.

— Както и да е, няма значение.

Отново потъна в записките и изчисленията си. Обичаше да работи с хартиен бележник вместо с електронен — намираше го за сковаващ мислите. Истинската хартия му даваше свободата да мисли необвързано, а след като приключваше, ГУ резюмираше основните идеи и им придаваше разбираема форма. Сега двете аналитични компита го придружаваха, в случай че му потрябват при разработването на теорията. Когато Дел Келъм дойдеше…

— Защо всъщност се бави?

— Нямам достъп до разписанието му, Кото Окая — отвърна ГУ.

— Аз също — добави КР.

— Поредната главоблъсканица — въздъхна Кото.

Не му беше за първи път да запознава лаици с теориите си. Майка му го беше учила как да го прави дори когато трябва да срещне възраженията на другите водачи на кланове. Скитниците не бяха лишени от въображение, нито се бояха да поемат рискове, но бяха консервативни и предпазливи. Клановете бяха преживели твърде много трагедии и бедствия през годините.

— Трябва да си твърд и да представяш неопровержими заключения — казваше Ихи Окая. — Ако проявиш дори малко колебание, ще те изядат жив и никога няма да одобрят проекта ти.

Изправена срещу хидрогската враждебност спрямо небесните мини, говорителката Перони бе призовала всички скитници да потърсят нови начини за добив на екти. Кото се бе заел ентусиазирано с това предизвикателство и новият му план бе невероятно прост — по-скоро детска игра, — но въпреки това можеше да е невероятно ефективен. Достатъчно бе днес да убеди Дел Келъм — и без това не се предвиждаше друг участник.

— Хубавото е, че става въпрос за операция от малък мащаб — прошепна той на КР.

— Не схващам смисъла… — поде компито.

— Какво си шушукате? — обади се Дел от вратата.

— О, нищо, просто преговарях представянето си — обясни Кото.

— Не обичам подготвени речи. Достатъчно е да ми кажеш какво мислиш. Откри ли нещо на изоставения кораб?