Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Принцът най-сетне се събуди. Кожата му беше сива и влажна от пот. Очите му бяха разфокусирани. Погледна тавана, сякаш се опитваше да си спомни къде е.

— Къде съм? — Гласът му беше пресипнал.

Базил се наведе и го погледна смразяващо.

— На мястото, където ще решим съдбата ти. Приеми го като последния си шанс. — Намръщи се на докторите и на миризмата на медикаменти и повръщано. — Всичко това отнема повече време, отколкото имам. Ще сме в кабинета ми. Повикайте ме, когато се оправи достатъчно, че да разбере какво му казвам. И не се бавете много, имам и други задачи.

Даниъл седеше в леглото. Приличаше на притоплен в микровълнова фурна труп. Малко след събуждането бе изпаднал в шок и бе пищял цели десет минути.

Базил не бе видял това, но за него беше важно принцът да запомни мизерното си състояние. Ръцете на младежа бяха вързани за леглото, повече като знак за неговата безпомощност, отколкото като предпазна мярка.

Принцът вече си спомняше добре какво бе направил, за да заслужи такова наказание. Беше по-тъпкал заповедите на председателя, бе избягал от Двореца на шепота и се бе държал недостойно на публично място. Така че принудителната кома беше справедлива присъда. Даниел никога нямаше да забрави колко лесно може да бъде смачкан.

При появата на председателя младежът буквално затрепери от страх. Базил му хвърли презрителен поглед, после се обърна към заместника си.

— Всъщност защо взехме ОХ с нас? Напоследък имахме достатъчно проблеми с компитата.

— Сър? ОХ е конструиран векове преди да сложим на бойните модели кликиски програми. Няма защо да се тревожите за него.

— Но защо е тук? — настоя Базил.

— Защото ни трябва. ОХ ще се постарае да наставлява принца. Повярвайте ми, така ще е по-добре.

ОХ започна спокойно да обяснява на младия принц текущата ситуация в Ханзата и събитията от поставянето му в кома. Даниъл беше значително по-слаб отпреди. „Добро начало“.

Ужасеният младеж примигваше и местеше поглед от председателя към компито и обратно. Тръскаше глава като мокро куче и се мъчеше да осмисли информацията. Докторите му донесоха чаша плодов сок и той успя да отпие глътка.

— И сега… какво ще правите с мен? — попита принцът, когато компито свърши.

— Зависи. Вече доказа, че не струваш. Въпросът е дали все още ставаш за нещо, или трябва да се отървем от теб? Предпочитам да не губя време, като започна от нулата с нов кандидат. Но няма да се занимавам и с теб, ако не си си научил урока.

— Научих го!

Базил го изгледа намръщено и се зачуди какви ли кошмари сънува човек, докато е в кома.

— Моля ви, само ме освободете.

— А готов ли си да се промениш? Научи ли мястото си в Ханзата? — Гласът на Базил беше остър като скалпел. — Ако се наложи отново да те отстраняваме, ще те превърна директно в тор за колониите. Няма да си играя да те включвам на животоподдържащи системи.

— Не! Няма да е нужно. Обещавам. — Базил го погледна в очите. Ужасът на младежа беше напълно искрен и неподправен.

— Можеш ли да си кралят, който Питър не е?

Даниъл преглътна и събра кураж.

— Ще бъда истински крал. Той имаше своя шанс, сега е мой ред.

— Ще е твой ред, когато аз кажа.

— Само кажете, господин председател. Моля ви. — Устните му трепереха. — Моля ви, само не ме убивайте. Искам да съм принц.

— Даниъл, нямам нужда от принц. — Базил заобиколи леглото. — Трябва ми крал.

— Господин председател, разполагам с необходимите програми — каза ОХ. — Само ми трябва съдействието на ученика.

Базил погледна ядосано компито.

— ОХ, не забравяй, че и Питър беше твой ученик.

Даниъл се обърна към компито, което преди мразеше.

— Обещавам да правя каквото ми каже ОХ! Наистина.

Примиреността и сътрудничеството бяха добър знак. Питър не бе проявявал такова послушание дори в ранните си дни. Даниъл започна да подсмърча и председателят се намръщи.

— Спри. Това изобщо не е царствено.

Младежът се стегна и застана в една от позите, на които го бе научил ОХ. Не беше никак зле.

Базил се усмихна на Пелидор и Каин и каза благо:

— Добре, Даниъл, успя да ме убедиш.

На Добро пристигна куриерски кораб и пратеникът поиска да говори с губернатора, без да уточнява дали става дума за Даро’х, или Удру’х. Илдирийците и освободените хора се бяха струпали на космодрума.

— Магът-император нареди и Осира’х да чуе думите ми — заяви куриерът.

Срещата се проведе в покоите на губернатора.