Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— А как се чувстват хората на Хирилка, губернаторе? Мястото ти е сред тях, за да научиш за страданията им. — Планетата заемаше обширна част от гледката навън. — Можеш да показваш несигурността си тук, но никога не я проявявай пред хората. Те си имат свои съмнения и не е нужно да ги засилваш. Сега трябва да се изпълнят с надежда от това, че имат нов губернатор.

— Дори да е неопитен и изнервен като мен ли?

Язра’х погледна двамата историци и обмисли следващите си думи.

— По-важно е какво ще покажеш, че чувстваш. Имам предвид на поданиците си. Трябва да изглеждаш силен и смел. Да личи, че контролираш положението.

Момчето изправи рамене и смръщи вежди. Маскировката търпеше критика, но щеше да е достатъчна за изстрадалите хора на Хирилка.

— Права си. Да кацаме тогава.

Главният космодрум бе ремонтиран, но определено не можеше да поеме стотиците лайнери. Тал О’нх беше разработил гъвкав и ефикасен график, а администраторите бяха доуточнили подробностите. Корабите кръжаха в орбита, екипажите нямаха търпение да почнат работа.

Лайнерите кацаха на групи по седем, всичко се разтоварваше максимално бързо и всички се заемаха със задачите си. Останалите с минимален екипаж кораби се изтегляха в орбита, за да освободят място за следващата седморка. Въпреки това щяха да са нужни няколко дни, за да се разтовари всичко.

Антон, Язра’х, Вао’сх и младият губернатор се спуснаха с четвъртата група. Фанфарите (Антон вече познаваше илдирийските традиции и знаеше, че ще има тържествено посрещане) бяха заглушени от шума от разтоварителните дейности.

Момчето удивено оглеждаше изгорените ниви и опустошения пейзаж.

— Наистина ни чака много работа.

— Но виж всичките тези усърдни работници — каза Язра’х. — Виж корабите и машините. Нима няма да се справиш?

— Все още не сме видели целия мащаб на щетите — намеси се Антон. — Историята учи, че винаги е по-трудно да създадеш, отколкото да унищожиш.

— Това е основата, от която ще развием нашата история — намеси се Вао’сх.

Присъединиха се към Райдек’х в обиколката на града и околностите. Летяха ниско с разузнавателен съд и оглеждаха опустошенията. Хората на Хирилка бяха започнали да почистват изгорените ниви и да ги засаждат отново още преди помощта да пристигне. Хранителните запаси на планетата бяха силно намалели, защото лудият губернатор бе изкоренил повечето култури, за да произвежда шайинг.

Засрамените жители се опитваха да изкупят вината си с удвоени усилия. Ако продължаваха да работят с такова упорство, щяха да почнат да припадат от изтощение, но пък така щяха да възстановят колонията по-бързо.

Инспекцията продължи часове. Вао’сх гледаше, слушаше и попиваше всяка подробност.

Язра’х непрекъснато окуражаваше момчето.

— Губернаторе, ако ти се предадеш, и те ще се предадат. Спомни си Сагата. Ами ако си командир на боен лайнер, преследван от шана рей? Черните им кораби са бързи като мрака и неуловими като сенки. Оръжията ти не могат да им навредят. Не можеш и да избягаш. Ще се ужасиш ли?

Момчето се поколеба и избра честния отговор.

— Да.

— Но дори да трепериш вътрешно, не бива да позволяваш на екипажа си да види страха ти, защото при тях ще е седем пъти по-силен. Трябва да го преодолееш и да се съсредоточиш върху работата си. Ако най-голямата ти битка е срещу страха, значи си загубил боя.

Вао’сх се усмихна, едновременно впечатлен и развеселен.

— Язра’х, ти май имаш и частица паметителско потекло.

Тя изсумтя, сякаш това е чиста обида.

— Имам много неподозирани умения. Тъкмо затова магът-император ми се довери и ми възложи обучението на губернатора. Аз мога да се бия за дадена кауза и да се уча от грешките си.

Антон изпитваше симпатия към Райдек’х. Беше сигурен, че проблемите на момчето идват от възрастта и липсата на опит и че с правилни наставления то ще успее да разкрие потенциала си.

Летяха над изсушени масиви от ниалия и пресъхнали напоителни канали.

Язра’х беше се нагърбила сериозно със задачата да вкара младия управник на Хирилка в правия път. Антон знаеше, че тя е точният човек за това начинание. Имаше достатъчно сили и увереност, които да сподели с племенника си и неговите поданици.

Хидрогите се появиха по-рано, отколкото очакваше. Адар Зан’нх и експертите му все още не бяха разработили някакви нови оръжия и защити. При това положение можеше да се наложи да приеме условията на хидрогите или да обрече расата си на гибел.