Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Карла гневно изстреля цяла канонада и Джес едва успя да блокира. Майка му пусна няколко случайни заряда към все още неунищожените постройки и съоръжения и отново насочи вниманието си към него. Ческа усещаше колебанието му: сигурно беше ужасно да се бие със собствената си майка.

За момент се разсея и това се оказа достатъчно четири нематода да се увият около краката й. Други се усукаха около кръста и ръцете й. Съществата се появяваха по-бързо, отколкото смогваше да ги унищожава. Запълзяха по раменете, гърдите и врата й. Ческа се бореше, но алените червеи бяха невероятно силни — стягаха я в пръстените си като питони, задушаваха я.

Не можеше да помръдне, камо ли да се съпротивлява.

Джес притисна юмруци към тялото си, сякаш се мъчеше да удържи елементалните същества в себе си. Струваха му се почти толкова неконтролируеми, колкото покварения вентал в майка му.

Карла заговори пак. Думите излизаха от познатото лице, което му бе липсвало толкова много, но гласът звучеше кухо и неземно.

— Джес… защо се боиш от мен? Не помниш ли? — Тя тръгна напред, от тялото й излизаше пара. Таванът над нея продължаваше да пука. — Малкото ми момче.

Съживената жена явно привикваше към говора, въпреки че произнасяше думите без никакви емоции.

— Помниш ли как, когато беше на девет, ти оплетох пуловер? — Наелектризираната й коса беше по-спокойна, а лицето по-отпуснато, сякаш спомените й помагаха да контролира бушуващата енергия. — Спомням си твоето компи ЕА… На Тасия ли го остави? Тя къде е? Къде е Рос? Децата ми…?

Въпреки че бе обграден от кръвожадни червеи и бушуващи пожари, Джес си спомни за годините, които бе прекарал със семейството си на Плумас. Карла го бе научила да кара всъдеход още на дванадесет. Беше му показала как да работи с помпите и как да пълни с вода цистерните на скитническите кораби.

Осъзна какво се е случило и изкрещя:

— Тя беше замразена толкова години! Може би е останала някаква искрица живот. Явно съм й предал част от енергията си, когато я извадих. А сега е под контрола на покварения вентал.

„В нея няма живот. Беше мъртва и все още е“.

— Не вярвам. В нея все още има нещо! — Джес се обърна към Карла, вече не се бранеше от атаките й. — Майко, чуй ме! Моля те!

Карла направи нова крачка напред. Бученето на венталите в главата му се засили. „Това не е майка ти. Тя не е жива“.

— Но ме помни!

„Поквареният вентал извлича химическите спомени от мозъка й. Майка ти отдавна я няма“.

Не можеше да спре да мисли за предишните покварени вентали, за илдирийския септар, който се бе опитал да спечели войната, за кликиската царица, воюваща с другите кошери. Той просто се бе опитал да извади трупа на майка си, а не да я възкресява. Някаква странна искра от него бе причинила целия този ужас.

„Трябва да премахнем покварената вода от нея“.

Венталите се изляха от него, образуваха влажна мъгла във въздуха и започнаха да се въртят около Карла. Джес потрепери.

— Върнете я! Спасете я. Майка ми е все още жива.

„Тя вече не съществува. Трябва да изтеглим всяка водна молекула“.

Джес не можеше да се съпротивлява. Венталите просто използваха тялото му като проводник. Той мълчаливо призова майка си да установи контрол над покварената енергия.

Внезапно се сети за нещо и се обърна. С ужас видя, че около Ческа са се увили десетки червеи. Тя беше все още жива и се съпротивляваше отчаяно!

Искаше да й помогне, но не можеше да помръдне. Венталите контролираха тялото му и го използваха като оръжие. Тяхно оръжие.

— Спасете Ческа! Помогнете й да се бие! — изкрещя той.

„Докато поквареният вентал се сражава с нас, контролът върху червеите намалява“.

Джес успя да протегне ръка, но атаките на Карла отново привлякоха вниманието му.

— Ческа! Дръж се!

Ческа успя да се съсредоточи и да призове собствената си енергия и с мощна експлозия взриви и замрази полазилите я нематоди. Изправи се. Очите й излъчваха енергия, но по-различна от тази на Карла. Тръгна напред, без да обръща внимание на остатъците от червеи по леда.

Стисна ръката на Джес и му преля силата си. Беше като водопад. Двамата се задвижиха в унисон, водени от елементалните същества.

Около тялото на Карла Тамблин се завихри циклон. Тя се отбраняваше, мяташе светкавици, студени вълни и водни гейзери срещу миещата я буря. Сееше жестоки разрушения във всички посоки.

Но съединените вентали започнаха да изтеглят влагата от тялото й. Бледата й кожа се покри с капки, излизаха от всяка пора.