Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Вратата на асансьора се отвори и Пелидор блокира пътя им. Капитанът се намръщи и каза високо:

— Кралят идва на посещение при председателя Венцеслас. Махни се.

Пелидор не му обърна внимание, а изгледа хладно Питър.

— В момента председателят е зает със заместника си.

— Така ли? — Маккамон не изглеждаше впечатлен от това, че го пренебрегват. — Кралят е по-важен от заместника му. Отдръпни се.

Пелидор се обърка. Кралските стражи не се държаха така. Питър се възползва от колебанието му и се шмугна в стаята. Не държеше Пелидор и Маккамон да му губят времето, като си мерят пишките.

Базил бе с гръб към вратата. Взираше се през широките прозорци и сякаш си представяше разрушенията и бъдещия Армагедон. Заместникът Каин четеше на глас някакъв доклад. За момент Питър се почувства отново слаб и млад, току-що спасен от бедността и провъзгласен за крал, вечно в хватката на Базил. „Вече съм пораснал. Той има нужда от мен, но дали го осъзнава?“

Най-сетне председателят се престори, че го забелязва, макар Питър да бе сигурен, че го е усетил още при влизането му.

— Какво има? Заети сме.

— Господин председател, кралят желае да разговаря с вас — отвърна капитан Маккамон. Стоеше на прага, гърди в гърди срещу Пелидор, сякаш всеки миг щеше да го удари.

— В момента нямам време.

Питър пристъпи напред.

— Моментът е сега, Базил. Трябва да се помирим и да работим заедно за благото на човешката раса. — Избягваше погледа на заместника, който му бе помогнал, като тайно бе разпространил слухове за „благословената бременност“ на кралицата, преди Венцеслас да успее да организира аборт. За щастие председателят все още не бе успял да установи откъде е изтекла информацията.

Изражението на Базил се вкорави. Беше достатъчно умен и предпазлив.

— Господин Пелидор, излезте с капитан Маккамон, за да мога да поговоря с краля. За съвсем кратко.

Капитанът кимна и излезе, доволен, че е изпълнил задачата си. Без да каже нищо, Каин седна и ги загледа.

Щом останаха сами, гласът на Базил изплющя като камшик.

— Спри с игричките. Щом ти харесва, се прави на важен в покоите си, но не ни пречи тук.

— Не дойдох да се караме. Огледай се и виж кое е в най-добрите интереси на Ханзата и човечеството. — Пристъпи до председателя. — Чуй ме, Базил. Не искам да воюваме. Ханзата има нужда от председател — и от мен като крал.

Лицето на Базил се вкамени.

— Аз имам нужда от крал. Но не е задължително да си ти.

— Постара се да ми покажеш как принц Даниъл лежи в кома, за да не причинява повече неприятности. А след като нямаш други заместници, значи крал трябва да съм аз.

— Винаги има заместници. Някои от тях доста ще те изненадат.

— Какво искаш да кажеш?

— Моли се да не разбереш. Вече нееднократно доказа, че не си подходящ за ролята си. — Базил скръсти ръце, но жестът изглеждаше по-скоро капризно, отколкото убедително. — Реших, че трябва да бъдеш изолиран в кралското крило за неопределен период, може би за постоянно. Така поне няма да проваляш плановете ми.

— Базил, дори ти не може да си толкова тъп. — Дори обичайно невъзмутимият Каин подскочи при тона на краля, но Питър продължи. Не беше време за любезности. — Хората имат нужда да ни виждат заедно, повече от всякога. Преди година ти не чу предупрежденията ми за бойните компита, но сега всички си спомнят, че именно аз вдигнах тревога по въпроса и исках да затворя фабриката. Но ти не ме послуша.

— Това е вярно — намеси се Каин. — Чух да го споменават три пъти за последния час. Медиите смятат, че кралят е герой.

— Мога да контролирам медиите, Питър. Не знам кои са тези „поверителни източници“, които се цитират, но ще ги открия и ще те спра. — Усмивката му беше злобна. — Както знаеш, две от основните длъжности на краля са да приема почести и вина. Все още не съм решил дали не трябва да абдикираш заради поредица от грешни решения, които доведоха до смъртта на много хора.

Питър усети как надеждите му рухват. Дотук с опита да намери разрешение и да прекрати ненужния конфликт. Каин отново се намеси:

— Господин председател, никой не вменява вина на краля. Това са глупости, като се има предвид, че точно той посочи…

— Ще повярват на това, което им кажа — отряза го Базил и заместникът млъкна. Гледаше и разгневено, и разтревожено.

Председателят бе готов да се хвърли срещу всеки, когото можеше да победи, защото беше безсилен пред истинския враг. Първо бяха обвинени скитниците, а сега се опитваше да направи същото с Питър и Естара. Питър явно се бе заблудил, че има шанс да постигнат разбирателство. Може би никога не беше имало.