Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Той изобщо не можеше да си представи човешкия стремеж за отмъщение.

След решителната реакция на краля при бунта на бойните компита стражите вече го гледаха с други очи. Преди това бдителните войници изпълняваха заповедите му чак след като се консултираха с председателя или с някой друг висш служител на Ханзата. Сега дори вечно намръщеният капитан Маккамон започваше да се подчинява, когато Питър кажеше нещо.

Питър бе постъпил правилно, докато Базил се бе поколебал и това щеше да доведе до смъртта на още много хора. Стражите бяха видели кой взима вярното решение. След думите на Натон бяха разбрали, че кралят рядко получава информация, от която се нуждае като лидер. Никой не му беше обяснил за малкия бунт, предизвикан от доктор Ямейн в скитническата база; не му бяха споменали и за двете убийства, извършени от компита на мантата на адмирал Стромо два дни преди началото на бунта. Крал Питър вече бе заявил опасенията си от прилагането на кликиски програми. Може би придворният зелен жрец щеше да успее да изпрати съобщение и да предотврати трагедията, ако предупрежденията му бяха взети под внимание.

Така че когато Питър настоя да го заведат при председателя, командирът на стражите се съгласи. Извика двама от хората си за ескорт и тръгнаха към щабквартирата на Ханзата.

Стражите и служителите по пътя не задаваха въпроси. Всички предполагаха, че Венцеслас е извикал краля, а не че той сам е решил да се срещне с него.

Питър стегна рамене. Мъчеше се да прикрие неспокойството си. Трябваше да е уверен. Налагаше се да даде изход на председателя, стига той да го пожелаеше. През последните години бе наблюдавал как Базил се плъзга към ирационалност и отчаяние. Но може би все още можеше да открие правилния път. Поне така се надяваше Питър.

Докато се качваха на последния етаж, побелелият капитан Маккамон му кимна.

— Ваше величество, решението беше трудно, но вие постъпихте правилно. — Питър го погледна въпросително. — Бомбардирането на фабриката за компита. Знаем, че вие издадохте заповедта. Съжалявам за загубите на сребърните барети, но вие спасихте града.

Кралят се изненада до каква степен вярват стражите на целия този маскарад. Но защо не? Базил вършеше всичко потайно. Винаги настояваше Питър да е фасадата и лицето на Ханзата. Сега това рикошираше обратно. „Трябва да заложа на силата си, та дори да е илюзорна“.

Кимна тъжно и отвърна:

— Аз съм кралят. За съжаление твърде често трябва да взимам подобни решения. Владетелят е нещо повече от обикновен управник. Председателят би трябвало добре да знае това. Ако се беше вслушал в предупрежденията ми за компитата…

— Всичките тези сребърни барети щяха да са живи — отвърна Маккамон с въздишка.

В първите дни след бунта Питър и Естара се мъчеха да отсеят истинската информация от всички лъжи, които се изливаха по медиите. Земята беше в смут, външните колонии бяха паникьосани. Остатъците от флота на ЗВС се събираха в защитен вал около родната планета, като изоставяха другите светове. Въпреки споразуменията в Ханзейската харта Земята беше отписала колониите си и те бяха беззащитни пред хидрогите.

Традиционните търговски линии и комуникации бяха отрязани, но сега, благодарение на терокците, повечето колонии разполагаха със зелени жреци. Всички те протестираха и молеха чрез Натон за помощта на Ханзата. Но председателят не им обръщаше внимание. Ако не се направеше нещо скоро, Спиралният ръкав щеше да закипи. Всички връзки, които свързваха човешката цивилизация, бяха на път да се скъсат.

Въпреки че нямаше това право, Базил не допускаше зеления жрец до краля. За последно Естара бе говорила с Натон преди бунта, съвсем за кратко, а после Пелидор я бе отвел в покоите й и бе уведомил председателя. Русият помощник явно нямаше да допусне грешка и да им позволи да се видят с жреца.

— Естара, мразя Базил толкова, че просто нямам думи — каза й Питър, когато останаха насаме. — Знам що за човек е и какви са целите му. Но заплахата за човечеството е по-голяма от нашите несъгласия. А той не обръща внимание на истината само защото я казвам аз.

— Знае, че трябваше да те послуша за рисковете с бойните компита. Вече е ясно за всички.

— Но това дали ще го направи по-сговорчив? Или само по-твърдоглав? Боя се, че ще е второто. Трябва да работим заедно. Не е необходимо да ме харесва, но се нуждае от мен.

— Може би трябва пръв да предложиш мир. — Естара го прегърна и той усети издутия й корем. Целуна я по челото. „Моля те, Базил, вразуми се, за да можем да спасим човечеството“.