Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Корабостроителниците щяха да работят поне няколко години, докато възстановят флотата на ЗВС, а точно в момента имаха нужда от всяко корабче. Още повече че компитата вероятно бяха завзели и останалите бойни групи… Въобще нямаше представа каква част от флота все още функционира.

Във всички случаи бе по-добре да унищожи корабите, вместо да ги оставя в ръцете на врага.

— Прицелете се в колкото се може повече кораби. Бъдете готови да откриете огън, ако се опитат да избягат или да нападнат. Целете се в двигателите, но ако се наложи, взривявайте всичко.

Кадетите набелязаха парализираните кораби. Работеха методично и стриктно, следваха пресните си спомени от тренировките, за радост на генерала. Ланиан обичаше да изпипва детайлите. Под негово ръководство клибовете бързо се превръщаха в истински войници.

Какво, по дяволите, имаха бойните компита срещу Ханзата? Някаква вендета? Спомни си за момичето, Орли Ковиц — тя бе настоявала, че кликиски роботи и бойни компита са унищожили беззащитната колония на Корибус. Тогава историята му изглеждаше невероятна, но вече не се съмняваше в думите й.

По интеркома на „Голиат“ прозвуча съобщение.

— Палуба 7 е прочистена, сър.

— Чудесно. Открихте ли оцелели?

— Нито един.

— Знаех си. Колко са унищожените компита?

— Остават ни още четири палуби, сър. Липсват ни около четиридесет компита, но не знаем колко точно са били изхвърлени при декомпресията на хангара.

— Бъдете много внимателни.

Екипът на лейтенант Чайлдрес беше махнал труповете и парчетата от роботи от мостика. Бъбренето на техниците беше малко досадно, но генералът усещаше въодушевлението им, докато сменяха командните системи и правеха диагностика. Скоро по станциите започнаха да светват разноцветни лампички.

— Генерале, с гордост заявяваме, че дреднаутът е ваш — докладва един от техниците. — Всички системи функционират, всички пробиви в корпуса са поправени. Готов е за танц.

Ланиан въздъхна облекчено.

— Двигатели? Щитове? Оръжия?

— Наложи се да импровизираме малко, но сме сигурни, че корабът ще направи каквото пожелаете.

Ланиан се настани в командния стол. Нещата се подобряваха. Получи доклад от два екипа, които се опитваха да превземат две манти. Третият екип срещаше сериозна съпротива и все още не можеше да напредне в най-близкия буреносник.

Най-сетне едната манта бе овладяна.

— Тук всичко е изтърбушено, сър. Можем да удържим мостика и да почнем да чистим компитата, но ще ни трябва помощ и много резервни части, за да подкараме кораба.

— Всичко по реда си — отвърна Ланиан. — Важното е, че сте установили контрол. Скучната част ще я оставим за втора фаза.

Жената, която дежуреше на сензорната станция на „Голиат“, възкликна изненадано:

— Генерале, засичам голяма група обекти. Мисля, че са кораби.

— Подкрепленията от базата на Луната са подранили. Предполагах, че са на поне час оттук.

— Не, сър. Тези кораби идват от космоса извън системата.

— Извън? Обща тревога! Успяхте ли да ги идентифицирате?

— Излъчват стандартен сигнал на ЗВС. ССЧ ги разпознава като приятелски. — Всеки кораб в Земните въоръжени сили разполагаше със система „Свой/Чужд“, която предотвратяваше стрелянето по приятелски цели в битка.

— Трябва да сме предпазливи. Може някой да е успял да се измъкне. Имате ли представа откъде са? Не! Първо — какви са.

— Дреднаут… поне десет манти, два буреносника и няколко поддържащи кораба. — Усмихна се. — Сър, мисля, че е част от бойната група на квадрант 3. Получавам образ от адмирал Ву-Лин.

Ланиан кимна. Ву-Лин беше тих, но компетентен и упорит. Предпочиташе да взима решения и да понася последствията в случай на грешка, вместо да се спотайва и да пропуска възможности.

— Свържи ни. Време беше да получим добри новини.

От екрана ги погледна висок среброкос азиатец и заговори с официален тон:

— Говори командирът на бойната група на квадрант 3. Бойните ни компита се разбунтуваха и нападнаха екипажите, но успяхме да овладеем положението. Загубихме няколко кораба, но както виждате, предотвратихме пълно превземане.

— Отлична работа, адмирале! — В бойната група нямаше зелен жрец и Ву-Лин сигурно не знаеше за мащабите на бунта.

Изражението на азиатеца не се променяше. Изглеждаше дори по-вдървен, отколкото си спомняше Ланиан.

— Реших да се върна на Земята с пълна скорост.

— Адмирале, този бунт е всеобхватен. Парализирах двигателите на корабите, преди компитата да ги отмъкнат, и сега си ги връщаше. — Ланиан се усмихна на хората си. — С ваша помощ може да приключим по-скоро, отколкото очаквах. Ще сме ви много благодарни.