Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Когато издаде първоначалните заповеди, Базил смяташе, че петстотин сребърни барети ще са достатъчни. Сега обмисляше да им изпрати подкрепления, може би дори кралската стража. Но виждаше, че те няма да стигнат навреме. Сребърните барети бяха разтеглени и линиите им едва удържаха.

Каин се обърна към председателя и каза разтревожено:

— Не можем да ги спрем. Нямаме достатъчно оръжия и хора.

— Значи е време за изпаряващ удар — отвърна Базил. — Трябва да обгорим тази рана, преди да гангреняса.

Пръстите на заместника вече играеха по клавиатурата: отваряше връзка към базата на ЗВС. Но все пак той попита:

— Господин председател, осъзнавате ли последствията? Да поискаме въздушен удар в средата на Дворцовия квартал? Не бих ви посъветвал такова нещо.

— Не е в средата. На ръба на Дворцовия квартал. Ако компитата стигнат до населението, касапницата ще е неописуема. Ще загинат десетки хиляди. Сега поне компитата са събрани на едно място. Нареждам въздушен удар.

— Позволете ми поне да предупредя сребърните барети да се оттеглят…

— В никакъв случай. Сребърните барети са единствената сила, която удържа компитата. Ако се оттеглят и за секунда, компитата ще изпълзят от всяка възможна дупка. Баретите ще останат на поста си докрай. Знаят какво ги очаква още когато се записват. Сребърните барети няма да ни подведат.

— Нареждате въздушен удар в Дворцовия квартал, при това срещу наши войници? — Сините очи на Каин бяха пълни с гневни въпроси, пръстите му се колебаеха над клавиатурата. Сарейн също бе смутена, но си мълчеше.

— Ще издадем заповедта от името на краля. — Базил видя на екраните, че бързите самолети с двете изпаряващи бомби вече са на път. Щяха да ударят след двадесетина минути.

Председателят въздъхна и поклати глава да успокои заместника си. Сарейн сякаш щеше да изтърси нещо, така че той побърза да ги среже.

— Господин Каин, това е трудно решение. Председателско решение. — За съжаление собственият му заместник не разбираше тежестта, на която бе подложен председателят. Каин беше интелигентен и компетентен, но му липсваше кураж. Може би този мъж бе поредният лош избор — като коматозния принц Даниъл и самия крал Питър.

Фабриката за компита гореше. Няколко стени бяха рухнали, от дупките на покрива излизаше гъст черен пушек. На земята бойните компита надделяваха над командосите. Линиите почваха да се разкъсват, защото мнозина от бойците привършваха мунициите.

Над главите им се появиха два бомбардировача. Оцелелите барети вдигнаха глави и мигновено разбраха съдбата си, но продължиха да стрелят до края.

Бомбите се взривиха и предизвикаха вълна от изпепеляваща жега и светлина. Изпаряващите бомби бяха внимателно калибровани, така че унищожаващият им радиус да е точен до метър. Взривът заличи малка част от Дворцовия квартал и погълна фабриката, компитата и сребърните барети, които се оказаха на пътя му.

Трябваше да мине повече от час, докато пушекът и парата се разсеят и се види огромният перфектно кръгъл и стерилен кратер.

Базил не показа никаква реакция, въпреки че кипеше от емоции: тъга заради погубените хора, яд заради провала и влудяващото чувство, че губи контрол. Но трябваше да отпразнува победата, докато все още си спомняше как се прави.

— Е, това решава проблема с компитата. Поне тук.

След овладяването на „Голиат“ операцията би трябвало да протече по мед и масло, но Ланиан се стараеше да не подценява бойните компита. Тъкмо подценяването на проклетите тенекии — или по-скоро фактът, че никой не ги бе приел като заплаха! — бе причина за цялата тази каша.

Техниците сглобяваха контролните станции, за да си възвърнат управлението на кораба, а екипите продължаваха да прочистват палуба след палуба. Не след дълго флагманът щеше да е готов.

Генералът нареди да се направи инвентаризация на останалите съдове от бойната група. В нормална ситуация гилотиниращият протокол щеше да остави корабите напълно безпомощни. Но той бе видял как компитата се мъчеха да изтърбушат компютъра на „Голиат“, когато превзеха мостика. Несъмнено същото се случваше и на останалите парализирани съдове. Роботите щяха да подкарат някои от корабите съвсем скоро, та дори да се наложеше да сменят всяка компютърна система на борда. Бяха — поне в случая — неприятно ефективни работници.

— Разделете екипите — нареди Ланиан. — Съсредоточете се върху мантите и буреносниците. Искам да си възвърнем поне четири в следващия час. — Подкрепленията от останалите бази щяха да пристигнат след около два часа. Междувременно трябваше да изпрати малки екипи на всеки пленен кораб и да накара хората си да работят два пъти по-бързо. Това щеше да повиши риска от жертви, но мисълта, че ще загуби толкова много напълно въоръжени кораби, го ужасяваше още повече.