Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Удру’х се обърна към младия мъж. Явно способността на Нира да създава проблеми беше безгранична.

— Направих всичко само по една причина: да предпазя и укрепя Илидирийската империя. Казах ти всичко, което трябваше да знаеш.

Погледна притихналия размножителен лагер. Колебаеше се какво да прави с експерименталните обекти. Работата на живота му, планираната от векове операция на Добро бе приключила. Удру’х изпитваше някаква празнота и разочарование, наред с гордостта, че е постигнал невъзможното. А сега какво?

— След завръщането на Осира’х поведението ти се промени. Едно време изпитваше такава страст към работата ни тук. А сега? Какво ще се случи с Добро?

— Настъпи край на това, заради което сме съществували от векове. — Думите горчаха в устата му. Удру’х обърна гръб на ненужния разплодителен лагер. Беше изпълнил своята роля, всичко, което бе изисквало потеклото му. — Никога не съм мислил, че успехът ще е също толкова разочароващ като провала.

Бе стигнал до решение, което го натъжаваше, но също така му носеше чувство за свобода. Постави лявата си ръка на рамото на Даро’х и го обърна към себе си.

— Идва време на промени. Ти беше добър ученик, но Добро вече не е същата отломъчна колония. Вече нямаш полза от опита и съветите ми. Време е да направим смяна.

— Какво? — намръщи се Даро’х.

— Ще се върна на Илдира. — Той кимна към личните си покои. Кандидат-губернаторът вече си бе избрал резиденция в другия край на селището. — Тук има твърде много очи. Твърде много хора, които ще ме съдят, без да разбират какво съм направил и защо. Ще се оттегля и никога няма да се върна.

Погледна тъжно тревистите хълмове и посевите. Това трябваше да е една красива и просперираща колония, която да се самоиздържа. Може би ако се махнеше, покварата щеше да се махне с него.

— От този момент Добро е твоя.

Винаги, когато нещата не вървяха както трябва, председателят се ядосваше, а напоследък нищо не вървеше както трябва.

Базил стоеше в личния си контролен център и слушаше писъците и изстрелите, долитащи от говорителите. Микрокамерите в броните на сребърните барети угасваха една след друга. Инженерният специалист Свендсен бе повален от реактивираните бойни компита. Накрая загасна и последната камера — на сержант Пакстън.

Базил изсумтя и се огледа за някой, когото да обвини.

— Свендсен каза, че вирусът работи. Компитата се бяха изключили. Какво стана? — Сви юмруци и след това се насили да ги отпусне.

— Доктор Свендсен явно направи прибързано заключение — отвърна Елдред Каин. Изглеждаше дори по-блед от обикновено, устните му бяха свити, сякаш имаше тежък храносмилателен проблем. — Иначе планът им не изглеждаше зле.

Председателят стисна зъби до болка.

— Свържи се с външния команден център. Искам да видя какво става извън фабриката. Трябва да удържат тези компита, преди да пробият кордона.

— Твърде късно — каза Каин, щом включи новите образи.

Компитата бяха пробили барикадите и напираха навън, а сребърните барети се опитваха да ги отблъснат с масиран огън. Роботите падаха на купчини, но върху тях се изкатерваха нови и нови. По комуникационните линии се чуваха заповеди.

— Пробив в югозападното крило! Направо събориха половината проклета стена и излизат със стотици.

— Значи ги отстрелвайте със стотици!

— Трябва да пренасочим хора от северния край. Там са складовете и няма напрежение…

— Мамка му, ето ги!

— Добре че крал Питър реагира толкова бързо и решително, след като получи новините — отбеляза Каин. — Иначе въобще нямаше да ги задържим. Щяха да ни спипат неподготвени.

Базил изсумтя през ноздри.

— Ще се занимая с неподчинението на краля, щом тази криза свърши.

— Просто посочвах добрата преценка на краля, сър, а не неговите провали — отвърна Каин спокойно.

Базил изгледа заместника си и се обърна към екраните. Бронираните машини се прегрупираха, за да обградят фабриката. Компитата извираха от всяка дупка.

Сарейн влетя в контролната зала, задъхана и разтревожена.

— Базил… господин председател — какво става? Мога ли да помогна с нещо?

— Не. — Той й хвърли кратък поглед и отново се завъртя към екраните. — Освен ако не можеш да удвоиш броя на хората ни с магия.

Беше наранена от думите му.

— Просто дойдох да предложа подкрепата си, Базил.

Точно в момента той нямаше време за нея.

— Тогава го прави мълчаливо.