Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Докато бойците заемаха позиции около всички изходи на хангара, Ланиан задейства втората фаза на операцията си. Стотици бронирани кадети излязоха от корабите и се насочиха към дреднаута.

Ланиан трябваше да подготви неопитните новобранци за трудната задача, но внимателно, за да не ги разколебае.

— Запомнете, че макар да спряхме двигателите, все още не сме победили. Този кораб е натъпкан с бойни компита и може да сте сигурни, че те няма да се дадат без бой. Според нашите данни на борда има двеста четиридесет и две тенекии. Екипажът вероятно е успял да унищожи известна част, но със сигурност ще има много и за нас.

И тръгна през хангара, без да спира да говори:

— Освен че изключих двигателите, подадох на компютъра команда да спре всички асансьори. Това означава, че компитата са заклещени на палубите, на които са били.

— Генерале, възможно ли е да ни подслушват?

Ланиан се намръщи.

— Не, войнико. Освен ако не си толкова тъп, че да говориш по отворена честота.

— Не, сър. Това е противоуставно.

— Ще разчистим това ниво и ще го използваме като база. Ще покажем на проклетите машини какво значи методичност. Щом свършим тук, ще ударим директно мостика. Ако оставим компитата да бърникат в системите, можем отново да изгубим кораба. Овладеем ли мостика, вече е въпрос на счетоводство. Ще можем да прочистим останалата част спокойно.

После напомни на бойците да проверят оръжията си и да нагласят резервни пълнители, за да може да ги сменят за половин секунда. Хор от викове оповести, че прочистващите екипи са готови. Ланиан ги предупреди да се закрепят здраво за палубата.

— Когато отворим вратите, въздухът ще излезе навън. Внимавайте да не ви понесе.

Екипите отвориха едновременно коридорите, които водеха към вътрешността на кораба. Изви се невидима буря: въздухът от цялата палуба изтичаше в космоса. Кислородът беше лесно заменим, за разлика от хората.

По десетина компита се бяха приготвили за съпротива до всеки люк, но внезапната декомпресия ги изненада. Много машини изпопадаха, няколко бяха засмукани през вратите на хангара. Останалите бяха пометени от куршумите на кадетите.

— Може да ги извадите от дефанзивната страна на уравнението — каза спокойно Ланиан. — Точно както ви учат в базата.

От затворените каюти излизаше пара, кървавите петна замръзваха по стените на коридорите.

Екипите се разпръснаха според плана на акцията. Преди атаката всички бяха разучили плановете на „Голиат“. Ако някой забравеше нещо или беше твърде паникьосан, винаги можеше да извади схемите на визьора на шлема си.

Нахъсаните клибове се спуснаха напред с викове. Насреща им изскочиха бойни компита, незасегнати от вакуума. Докато стреляше, Ланиан усещаше успокояващия откат на оръжието си. Мунициите с обеднен уран отхвърлиха най-близката тенекия с достатъчна сила, за да събори още две. Принципно никой нормален войник нямаше да стреля с подобно оръжие във вътрешността на кораб. Супербързите куршуми спокойно пробиваха дупки в стените. Но точно в момента на Ланиан не му пукаше за козметичните повреди по дреднаута. Те бяха поправими.

Новобранците продължаваха да стрелят и да повалят компитата, но все повече заемаха местата на падналите.

— Генерале, продължават да прииждат!

— Не спирайте стрелбата. Компитата превзеха нашите кораби с изненада, но сега нямаме никакво оправдание.

Ланиан крещеше да поддържат формацията. Напредваха врата след врата и унищожаваха компитата. Това му напомняше за неговата младост, когато бе тренирал бой в градски условия, ако трябва да се потушава някоя разбунтувана колония. Само дето бунтовниците бяха много по-лесни от компитата…

Често се натъкваха на човешки тела, лежащи на пода или натъпкани в някой склад. Ланиан знаеше, че зелените новобранци са готови да повърнат в шлемовете си и че трябва да превърне тази емоция в отмъстителност.

— Проклети касапи! Ще им позволим ли да се измъкнат?

— Не, по дяволите, сър! — изкрещя един мъж до него и простреля две приближаващи компита.

Екипът стигна до края на коридора, като прочисти всеки сектор. Отне им два часа, но поне долната палуба на „Голиат“ бе осигурена. В атаката бяха загинали седем кадети. Приемлива загуба.

Генералът спря пред затворените асансьори и се обърна към задъханите командоси.

— Тук ще е тежко. Единственият достъп до мостика е през тези два асансьора. Това ни поставя в неизгодно положение, защото можем да изпратим само малък екип. Нямаме представа колко компита има в момента на мостика.