Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Двамата учени успяха да копират вируса и го заредиха в излъчващото устройство. Според идеята всяко компи, което получеше вируса, щеше да го копира и да го изпрати на другите, и така до безкрайност. Щом това започнеше, всички побеснели компита щяха да се изключат.

Или поне така се надяваше Свендсен.

Компитата пробиха импровизираната барикада и Пакстън и другарите му откриха огън.

— Времето ни изтича, господа!

— Край — каза Ямейн. — Готови сме.

Свендсен натисна копчето за излъчване. Малкият, но опасен вирус плъзна из фабриката.

Щом получиха сигнала, който изменяше програмите им, предните редици спряха. Вирусът се предаваше автоматично от една машина на друга. Компитата замръзнаха и започнаха да се изключват на вълни. След секунди цялата фабрика бе обездвижена.

Свендсен и Ямейн изчакваха, страхуваха се да проговорят. Оцелелите сребърни барети се спогледаха и отново насочиха вниманието си към вкаменените бойни компита. Механичните ръце бяха протегнати напред, готови да разкъсват. Роботите приличаха на авангардни статуи в градина.

Един от командосите са засили и събори с рамо едно компи на пода. След това изръмжа и изрита друго. Сержант Пакстън и останалите също се включиха и почнаха да разчистват път от порутената контролна зала.

Свендсен и Ямейн се поздравиха с ръкостискане.

— Никога няма да се измъкнат от тази примка.

— Но все още ни чака доста работа — каза Ямейн.

— Може да ни трябват месеци, за да разберем какво точно се случи.

— Ще мислим за това, когато всичко приключи — обади се Пакстън. — Трябва да уведомим ЗВС, че вирусът ви е проработил. Ако го разпространят бързо, може да успеят да спасят някои от бойните групи. — Той включи микрофона си и изпрати доклад.

— Ще съм по-спокоен, ако се махнем оттук. — Свендсен обърса с ръка потта от челото си.

— Съгласен.

Тръгнаха през фабриката, смаяни от огромния брой неподвижни роботи. Бойните компита бяха преработили поточните линии и бяха увеличили броя си десетократно.

— Най-близкият изход е насам — каза Пакстън и поведе. Отпред се виждаха вратите на хангара.

— Все едно се разхождаме нощем из гробища, — обади се един от командосите.

— Вече няма от какво да се боим — отговори Свендсен. — Всичко сработи, както трябва.

Сержант Пакстън отново включи предавателя си.

— Излизаме през врата 1701/7. Посрещнете ни.

— Разбрано, сержант.

Едно от бойните компита помръдна.

— Видяхте ли? — извика Свендсен.

Ямейн се намръщи, сякаш се сблъскваше с неочакван технически проблем.

— Не би трябвало да се оправят толкова бързо. Хм, дали пък не са си инсталирали адаптивна антивирусна система?

Оптичните сензори почнаха да примигват. Две механични ръце се вдигнаха. Все повече глави започнаха да мърдат.

— Мамка му! — изкрещя Пакстън. — Бягайте!

Свендсен и Ямейн затичаха към вратата, но компитата се съживяваха твърде бързо. Инженерният специалист се спъна в един робот, който тъкмо се задвижваше. Наложи му се да се подпре на друга машина, която го сграбчи за ръката. Ужасеният Свендсен се изтръгна рязко.

Сребърните барети крещяха и стреляха бясно. Стотици компита блокираха пътя към изхода. Скоро ги заобиколиха от всички страни.

Свендсен виждаше вратите, но те бяха далече, твърде далече…

Нематодите гризяха пода на асансьора бавно и упорито. По скоростта на кабината и постоянното клатушкане Рлинда предполагаше, че поне петдесет червея са се наврели в подпорите, тласкани от волята на Карла Тамблин.

Продължаваше да се бори с костюма си, БиБоб й помагаше. Един нематод успя да пробие дупка и през нея се показаха бляскави диамантени зъби. Рлинда изрита с все сила и съществото изчезна в мрака. Това въобще не притесни останалите червеи, които подновиха усилията си. Асансьорът намали и започна да се влачи едва-едва.

— Толкова ли ще я заболи, ако остави двама незначителни човеци да се измъкнат! — изръмжа БиБоб. — Ние дори не сме тукашни.

Рлинда се потеше в полунагласения костюм. Беше видяла какво направиха нематодите с падналия скитник и знаеше, че дебелата материя няма да й е от голяма полза. При мисълта за острите зъби я побиваха тръпки, но нямаше да позволи нито тя, нито любимият й бивш съпруг да станат храна на червеите.

Завъртя БиБоб, прегледа диагностиката на костюма и въздушния запас и заяви, че е готов.

— Сега ти ме провери.

Асансьорът изскърца жално и спря. Все още имаха доста път до върха.