Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Адаре, повишихме унищожителната сила с пет процента. — Клий’ф и Шир’оф явно бяха доволни от резултатите.

Зан’нх се намръщи.

— Пет процента? Магът-император иска пробиви, а не още от същото. Имаме нужда от нови идеи, а не от подобрени версии на старите.

Клий’ф вдигна безпомощно ръце.

— Не разбираме, адаре.

— Ясно е, че не разбирате. Пет процента срещу унищожителната мощ на бойно кълбо? Хидрогите въобще няма да усетят разликата.

Като млад тал, Зан’нх беше повишен от адар Кори’нх заради начина, по който подхождаше към проблемите. Печелеше симулативните битки с неочаквани маневри и неконвенционални тактики, без много-много да се съобразява с опита на по-старите офицери.

Зан’нх въздъхна разочаровано. Слънчевият флот имаше нужда от нещо напълно ново, а учените не можеха да го предложат.

Накрая отхвърли колебанията си. Магът-император бе заповядал да опитат всичко, така че реши да потърси идеи от напълно неочакван източник.

Оплешивяващият администратор на ханзейския комбайн посрещна думите му с негодувание.

— Сигурно се шегуваш! След всичко, което направихте с нас, очакваш да ви помогнем? — Обърна се към главния си инженер. — Нали така, Табита?

— Поне ще имаме работа — каза тя. — И без това ми е ужасно скучно.

Зан’нх бе срещнал Съливан Голд за първи път, когато бяха засекли незаконния комбайн на Кронха 3. В типичния си стил управителят бе изненадан, че илдирийците недоволстват само защото Ханзата е разположила индустриално съоръжение на тяхна планета.

— Илдирийската империя е заплашена от унищожение от хидрогите също като Теранския ханзейски съюз. Магът-император поиска да изобретим нови оръжия за Слънчевия флот. Времето изтича, а почти нямаме прогрес. Затова искам вашата помощ. Хората ми не могат да се справят сами.

— Думите „илдириец“ и „нововъведения“ не вървят в едно изречение. — Гласът на Табита преливаше от сарказъм.

Зан’нх си позволи лека усмивка.

— Точно така. Нашата цивилизация е достигнала пика си преди векове. Хората ни вече не могат да излязат с радикално нови идеи. Обикновено се мръщят на подобни неща.

Табита очевидно не хранеше респект към илдирийските си колеги.

— И сега, когато ви трябва нова идея, никой не може да предложи, дори за да спаси живота си.

— Да спаси живота на всички — отбеляза адарът. — Подчинените ми никога не са били обучавани да мислят креативно. За разлика от хората, които са добре известни с това.

— Прав си, по дяволите.

Гласът на Съливан бе твърд като желязо.

— Преди да се съгласим, искам да ни кажеш какво става. Каква беше мистериозната ви мисия на Кронха 3, с момичето и защитната капсула? Каква е истината за бойните кълба, които се появиха над Илдира?

Адарът обмисли последните инструкции, които бе получил. Без повече тайни! Така че им обясни за ултиматума на хидрогите и защо се е наложило да бъдат задържани.

— Мамка му! — възкликна Табита. Съливан изглеждаше още по-объркан.

— Ако не ни помогнете да открием как да победим хидрогите, ще се наложи да приемем исканията им. Не желаем хората да бъдат унищожени. Така че е във ваш интерес да ни помогнете. Искам… — Той спря. — Съливан Голд, ще съм безкрайно благодарен, ако твоите специалисти ми помогнат.

Терзанията на Голд бяха очевидни.

— Защо не ни казахте още отначало?

— Тогава… имахме неправилни приоритети. — Зан’нх сведе глава.

— Нима току-що призна, че сте сгрешили? — Табита се опули и тръсна кафявата си коса. — Нямам нищо против да причиня малко неприятности на хидрогите. Писна ми по цял ден да зяпам през прозореца. Преди да отида на облачния комбайн, разработвах оръжия за ЗВС. Участвах в създаването на първите фракове и въглеродни разрушители. Все още разполагам с някои схеми, само че и нашите оръжия не бяха много ефективни срещу бойните кълба. — Тя закрачи из стаята. — Трябва да пробваме с нещо, което не е опитвано досега.

— Точно така — каза Зан’нх. — Имаме нужда от нововъведения.

Съливан сплете пръсти и се обърна към адара.

— Ако се съгласим да ви помогнем, трябва да си вярваме. А след това да ни пуснете да се приберем у дома.

— Съливан Голд, ако не успеем да победим хидрогите, никой от нас няма да има дом.

Сержант Пакстън завъртя в пръстите си устройството с вируса, изобретен от двамата учени.

— Това ли е голямото ви оръжие?

— Ако проработи, всички компита във фабриката ще се изключат веднага. — Ямейн излъчваше много повече спокойствие от Свендсен.