Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Това не е хубаво — каза БиБоб.

— Ти си цар на оптимизма. — Опита да успокои дишането си, но противните звуци на червеите ставаха все по-силни и я караха да се поти. Беше на път да изпадне в паника. — По-бързо!

Нематодите пробиха още една дупка и Рлинда трябваше да дръпне крака си, за да избегне устите им. БиБоб провери диагностиките и прокара ръка по костюма й.

— Стига си се туткал! Трябва да изчезваме.

— Искаш да пропусна нещо ли? Ами ако костюмът ти се разхерметизира във вакуума?

— Ако се помотаем още малко, червеите така или иначе ще му пробият дупки.

Той донагласи нещо и изсумтя доволно.

— Ето, остава само да си сложим шлемовете.

Тя нагласи шлема на главата му и го завъртя по часовниковата стрелка, за да се затвори.

— Шахтата би трябвало да е херметизирана. Предполагам, че на върха има въздушен шлюз, през който да се измъкнем.

БиБоб каза нещо, но шлемът заглуши думите му. Той натисна едно копче на гръдния панел и включи говорителя.

— Карла Тамблин взривява безразборно. Ако шахтата рухне, сме прецакани.

Линда погледна аварийния изход на тавана на кабината.

— В момента сме пред голям избор от прецаквания. Качвай се на тавана. Писна ми тези червеи да се опитват да ми сдъвчат пръстите. Сега ще те повдигна. Ако трябва, ми стъпи на коляното, но го отвори тоя проклет люк!

— Не би ли трябвало аз да те вдигам? Първо дамите.

— Знам, че си джентълмен, БиБоб, но аз съм два пъти по-тежка. Гравитацията на Плумас е слаба, но не се надценявай.

Червеите успяха да пробият нова дупка, вече по-широка, и един провря половината си пулсиращо червено тяло през нея.

Рлинда скочи върху главата му с цялата си тежест и го размаза, но веднага други два се опитаха да преминат едновременно през отвора.

БиБоб погледна напиращите същества и бързо стъпи на коляното й. Рлинда сплете пръсти и го вдигна към люка.

— Поне е с аналогов механизъм. Няма електроника.

Все повече нематоди си пробиваха път, кристалните им челюсти се стрелкаха към нея. Тя държеше БиБоб и нямаше как да ги отблъсква с крака. Вече почти бяха влезли в кабината.

— БиБоб, може ли по-бързичко?

Той приключи и трескаво избута люка.

— Готов съм. — Рлинда го тласна силно и при слабата гравитация той успя да премине почти напълно. След това се набра с лакти и се измъкна.

Рлинда изрита най-близкия нематод. Той отхвърча настрани, но отново запълзя към нея. Вторият ритник въобще не му направи впечатление. Явно тъмната енергия на Карла Тамблин бе направила червеите нечувствителни към болка.

— Все по-трудно ми е да ги отблъсквам.

БиБоб легна по корем на покрива и й подаде ръка.

— Хайде, ще те издърпам.

Рлинда не виждаше друг изход.

— Едно, две, три. — Тя подскочи и БиБоб я изтегли до половина. Едва успя да мине през люка. Наложи се бившият й съпруг да я дръпне за раменете.

Червеите, които вече нямаха пречки, разкъсаха още няколко плоскости от пода и нахлуха в кабината като кълбо разгневени змии. Рлинда едва смогна да издърпа краката си, преди диамантените зъби да я достигнат. Покатери се на покрива и затръшна люка.

— На косъм!

Изви глава и се опита да види през визьора на шлема върха на шахтата.

— Надявах се, че асансьорът ще ни качи по-високо.

— Виж, ръкохватки! — Наистина, по ледената стена на шахтата имаше железни ръкохватки, като крака на гигантска стоножка.

— Шегуваш се. — Тя си представи как скитниците се катерят нагоре за поддържане на форма. — Да ти приличам на спортистка?

— Не, но си красива, както винаги.

Рлинда завъртя очи.

— Не си представях, че си от онези палавници, дето се възбуждат от опасностите.

— Просто исках да съм романтичен.

— Изчакай да стигнем „Любопитство“. Гарантирам ти, че настроението ми ще се оправи, щом се измъкнем оттук. Хайде, движение!

Под тях нематодите се катереха един върху друг, използваха слузта си, за да пълзят по стените. Все още не бяха открили как да стигнат тавана, но бе въпрос само на време.

БиБоб махна към скобите.

— Дамите с предимство.

— Искаш да ми зяпаш задника, докато се катеря, а?

Той завъртя глава, сякаш се срамуваше.

— Просто мисля, че ще се справиш по-добре с отварянето на люка горе.

— Хм, хем романтичен, хем практичен. Я ми напомни защо изобщо се разведохме?

— Защото по него време не се понасяхме.

Рлинда имаше няколко развода, но Брансън Робъртс бе единственият, към когото все още изпитваше нещо.

— Вярно. Нищо, така ни е по-добре. Защо да разваляме хубавите работи?