Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Тя започна да се катери. БиБоб залости внимателно люка, макар че на червеите щеше да им отнеме съвсем малко време да го прегризат. Самата мисъл за това даваше крила на Рлинда. Но въпреки слабата гравитация след пет минути тя вече дишаше тежко. Охладителната система на костюма работеше на пълна мощност.

Вибрациите по стените на шахтата й подсказваха, че Карла продължава да сее разрушения в базата. Братята Тамблин им бяха причинили доста главоболия, но въпреки това Рлинда би им помогнала, ако имаше възможност. От друга страна, скитниците сами си бяха навлекли тази беля и тя и БиБоб нямаха нищо общо.

Високо горе се виждаха светлинки. Тя пухтеше и сграбчваше скоба след скоба. Ръцете я боляха, дробовете й сякаш горяха. Не помнеше кога за последен път се е подлагала на подобно изпитание. Зад нея БиБоб напредваше стабилно.

Отдолу се чуха леки потропвания и тя осъзна, че нематодите са пробили тавана на кабината. След миг запълзяха по гладките стени на шахтата.

Рлинда спря, погледна надолу и видя, че ги настигат.

— Не се обръщай — каза БиБоб. — Ако чуеш обаче писъци и жвакащ звук, да знаеш, че са ни настигнали и ти си следващата.

Тя се закатери с удвоени усилия, все по-близо до повърхността и свободата. Скитническият скафандър разполагаше с комплект инструменти, но все пак щеше да има нужда от време, за да отвори шлюза. За миг се поколеба. Ами ако шлюзът имаше предпазна система, в случай че вратите долу не са херметизирани или кабината не е запечатана? Реши да не мисли за такива неща и да се съсредоточи върху изкачването. Все трябваше да има някаква система за аварийно отваряне!

Внезапно стигна до върха и се изненада, че няма повече скоби. Тъкмо както се боеше, вътрешният люк бе затворен, а контролният панел бе непознат. Тя откачи инструментите от колана си и заработи. Успя да отвори таблото и намери ръкописни бележки и схеми на жиците.

— Нищо не разбирам!

— Няма значение. Действай — каза БиБоб, който беше на десетина скоби под нея, и в следващия миг изпищя.

Най-близкият нематод бе почти до крака му и той го изрита. Слузта на съществото не беше достатъчно лепкава и то изчезна в шахтата. Но поне още седем се приближаваха с пълна скорост.

Рлинда не виждаше как ще се справи за толкова малко време, но беше наясно със стандартната процедура за прочистване и взе бързо решение.

— БиБоб, обвий ръце около някоя скоба и се дръж здраво! — викна тя, натика отвертката в схемата, за да даде на късо, и отвори ръчно външната и вътрешната врата.

Декомпресията засмука въздуха навън, като питие през сламка. Рлинда заклещи крака и ръце в скобите и се притисна към стената.

На дъното на асансьора се задейства аварийна врата, която запечата пещерата. На няколко нива в шахтата също имаше подобни люкове и те също се затвориха. Поне едно нещо работеше както трябва.

Излизащият въздух засмука червеите. Нематодите излитаха във вакуума като червени храчки. Щом се озовяха в ледената пустош, кожата им не издържаше на налягането и те се пръскаха.

Това продължи няколко секунди, докато шахтата не се обезвъздуши. Рлинда подаде ръка на БиБоб и двамата се провряха през шлюза. На повърхността видяха няколко постройки, помпени съоръжения, цистерни… и „Ненаситно любопитство“.

Рлинда се засмя доволно и огледа червените петна от нематоди по леда.

— Стига сме се зазяпвали — каза БиБоб. — Оная лудата може да пробие тавана на пещерата всеки момент.

Нямаше нужда от повече подканяния. Само след няколко секунди бяха на борда и Рлинда подгряваше двигателите.

— Корабът е поочукан. Явно скитниците така и не са го ремонтирали. Но все още може да лети.

— Ами тогава излитай!

Скоро леденият Плумас бе далече под тях.

Щом сапьорите взривиха дупка в хангара, първата група бронирани войници се вмъкна в „Голиат“ с помощта на реактивните раници. Беше време за работа.

— Приемете това като изтребване на вредители. Ще прочистим тази зараза. — Отговорите им звучаха несигурно, но професионално. Клибовете се бяха записали на военна служба по време на война. Докато тренираха в базата си, мечтаеха да влязат в битка. Е, сега мечтата им щеше да се сбъдне.

Войниците мигновено откриха прикриващ огън и щом магнитните им ботуши затракаха по палубата, довършиха прочистването.

Малкото останали в хангара компита нямаха шанс. Из пространството заплуваха метални и полимерни парчета.

— Чисто е — прозвуча глас в шлема на Ланиан.