Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Бригс се хвърли на пътя на компитата, но те го прегазиха за секунди като приливна вълна. Корпусите им бяха опръскани с кръв.

Адмирал Еолус се завъртя на стола си. Отброяването почти бе приключило.

— Приготвил съм ви една изненадка, копелета. Да го духате!

Саморазрушителната процедура превърна „Елдорадо“ в малка супернова. Взривната вълна погълна единадесетте манти.

Полетът до селището на Добро бе истинско мъчение. Губернаторът Удру’х нямаше да хвърли толкова усилия, ако не кроеше някакъв коварен план.

Нира изобщо не се заблуждаваше от опитите на младия благородник да прояви загриженост. Но още веднъж забеляза, че прилича на Джора’х.

— Аз съм кандидат-губернаторът Даро’х — каза той. — Скоро ще сменя настоящия губернатор като управник на Добро.

Нира примигна. Удру’х щеше да напусне поста си!?

— Не разбирам обаче защо си избягала. Ще те върнем в отломъчната колония. В твоя дом.

— Не ми е дом! Никога не ми е била дом. Нито на нещастните човеци, които държите за разплод.

Даро’х се намръщи и замълча. През остатъка от полета не размениха нито дума.

Щом стражите я издърпаха през люка, Нира изпита непонятна радост и спокойствие. Някаква симфония от любов, копнеж и облекчение. Пред очите й започнаха да прелитат откъслечни спомени.

А после видя малкото момиче, вече пораснало, по-познато от всеки друг: част от нея и част от Джора’х. Дъщеря й, нейната принцеса! Осира’х се затича и я прегърна.

Нира очакваше нова размяна на спомени и мисли. Спомни си за внезапния изблик при последната им и единствена среща. Тогава беше толкова отчаяна…

Сега обаче се притесняваше да не натисне твърде силно. Този път обаче контактът беше различен. В главата й отекна само тишина.

Осира’х явно също се сдържаше.

— Все още не бива да научаваш всичко, майко. Просто не можеш да разбереш всичко.

Нира я прегърна по-силно.

— Няма нужда да разбирам всичко. Достатъчно ми е, че сме заедно.

Внезапно усети студена тръпка и вдигна поглед. Приближаваше се губернаторът Удру’х с двама стражи: приличаха на онези, които я бяха пребили почти до смърт.

— Магът-император нареди да те открия — заговори спокойно той. — С опита си за бягство ти затрудни всички, включително себе си. — Нира си спомни отново колко болка й бе причинил този мъж и омразата, която изпитваше към него. Прегърна дъщеря си още по-силно. Осира’х се притисна към нея, предлагаше на майка си сила и увереност.

Удру’х не им обърна внимание, а каза на кандидат-губернатора:

— Добра работа, Даро’х. Съвсем скоро ще съм готов да ти отстъпя поста си.

АНТОН вдигна поглед от прашните диамантени филми, складирани в подземията на Призматичния палат.

— Тези истории са твърде съмнителни! Не мисля, че трябва да вярваме на подобни легенди.

Вао’сх обаче не можеше да бъде разубеден лесно.

— Магът-император ми възложи да издиря всичко за древната война с хидрогите и по-специално доказателства за съюз между илдирийците и фероуите. Засега разполагаме само с тези материали. Повечето древни архиви се пазят на Хирилка. Надявам се, че не са пострадали по време на бунта. Искаше ми се да можеш да дойдеш с мен.

— И на мен, но няма да ми позволят да напусна Миджистра. — Все още нямаше задоволително обяснение защо.

Язра’х се приближи към двамата учени, следвана, както винаги, от исикските си котки. Напоследък тя се забавляваше със земните истории на Антон, макар че често задаваше странни въпроси. „Защо Червената шапчица не си е взела оръжие, когато е отишла в гората?“ Или: „Защо Златокоска е решила да спи в леглото на трите мечки, след като е знаела, че къщата е тяхна? Поне да беше поставила стражи да я пазят!“ Оплакваше се от твърде слабите женски персонажи и се наложи Антон да й разкаже няколко истории за царицата на амазонките, както и за легендарна комикс героиня Уондър Уоман.

Трите исикски котки се приближиха и Антон почеса небрежно най-близката по главата. Останалите също поискаха да им обърне внимание. Язра’х винаги се чудеше на реакцията на свирепите животни, когато се намираха край него.

— Котката е най-добрият приятел на учения — обясни й той. — Нямаш представа колко преводи съм направил с котка в скута. Помага на концентрацията.

Язра’х се намръщи на животните, сякаш бе разочарована от тях. Те я изгледаха, но не се отдръпнаха от ръцете на Антон.

— Явно те одобряват. Трябва да прекарваме повече време заедно.