Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Рлинда отвори шкафа и погледна костюмите за работа в тежки условия. Извади един стандартен за БиБоб и затърси по-голям за себе си.

— Проклетите скитници са толкова дребни и слаби… — Продължи да преравя костюмите, макар да знаеше, че нямат никакво време. Не можеше да избие от ума си гледката на падналия скитник и червеите, които го разкъсваха.

Грабна най-големия костюм и се провря през повредената врата на асансьора, която зееше като устата на човек, умрял поради разхерметизиран скафандър.

— Дано това чудо да се разтяга. Стига си се мотал! Ще се обличаме в асансьора.

БиБоб нямаше нужда от допълнително подканяне.

Рлинда се опита да затвори вратите, но те бяха заяли. Нематодите идваха и тя реши, че няма време за губене. Започна да натиска копчетата и след кратък неприятен звук вратите се затвориха и асансьорът запъпли нагоре.

— Ще се измъкнем — заяви тя високо, опитваше се да убеди и БиБоб, и себе си. Сега, когато осъзнаваше, че са се разминали на косъм със смъртта, й се струваше, че времето върви съвсем бавно. — Нематодите няма да ни последват: нали вече не могат да ни видят.

БиБоб се мъчеше с костюма си.

— Обаче оная ужасната ги командва. Мене ако питаш, няма да прости на никой.

— Как ще се изкатерят по шахтата? Нали са тъпи червеи.

— Но имат много остри зъби. — Той затегна колана си и намести въздушния регулатор. — Не видя ли колко лесно се справиха със стените на базата?

— Видях, разбира се! — Рлинда се мъчеше с тесния костюм: засега бе успяла да вкара само краката си. — Помогни ми де!

— Момент — отвърна той и продължи да се навира в непознатата екипировка. Успя да намести ръкавите и една от ръкавиците. — Не е като ханзейските, но се навлича бързо.

— Трябва да сме готови, когато стигнем повърхността. — Щом се измъкнеха през въздушния шлюз, им оставаше само да прекосят разстоянието до „Любопитство“. Тя вече почти усещаше вкуса на свободата. — Надявам се, че ще успеем да излетим, преди таванът на пещерата да рухне.

И отново започна да се мъчи да се напъха в еластичния костюм. БиБоб — бе почти готов, с изключение на едната ръкавица — й се притече на помощ.

— Никога не съм си падала по прилепналите тоалети — изръмжа Рлинда.

Внезапно под тях се чу смразяващ звук и БиБоб възкликна:

— Катерят се по шахтата!

— По-вероятно е да са пропълзели по подпорите на кабината.

— Искаш да кажеш, че са точно под краката ни? — БиБоб погледна тревожно надолу, но Рлинда върна вниманието му към костюма. — Може да са само един-два.

Първият удар бе толкова силен, че подът на кабината се изду. Асансьорът се заклати и започна да забавя скорост, сякаш бе натежал.

— Рлинда…

— Остави ме да помисля за момент, БиБоб.

Последва нов удар.

А после нематодите започнаха да гризат металния под с диамантените си зъби.

С всяка секунда отвлечената бойна група се отдалечаваше.

Генерал Ланиан стоеше приведен на неудобната седалка в транспортния кораб.

— Сигурен ли сте, че се движим с максимална скорост, Карера? Имаме тежка задача.

Въпреки че кадетите бяха преминали сериозни тренировки, той се боеше, че не са готови за реална кървава битка. Каквато щяха да водят днес.

— Старая се, сър. — По челото на пилота бе избила пот. — Ако се откъснем от останалите, корабът ни ще е лесна мишена. Бойните компита може да решат да се поупражняват с язерите си върху нас.

— Така е — изръмжа Ланиан. — Дръжте се заедно, но поддържайте максимална скорост. — Преследването бе започнало преди час, но му се струваше, че е минала цяла вечност.

Остави Карера да се занимава с пилотирането и включи късообхватния предавател, за да се обърне към кадетите.

— Искам пълен доклад за състоянието ни. Кораби, хора, оръжия. — Усещаше неспокойствието на новобранците. — Хайде, тренирали сте го достатъчно! Искам язерите да са заредени до дупка. Пригответе фраковете, зарядите и зашеметителите.

— Това дали ще е достатъчно, генерале? — попита един кадет с рижа коса и лунички по бузите.

— Разбира се.

Вече бяха поискали подкрепления от базите на Луната и Марс, но генералът не мислеше да седи и да чака, та да остави предимството на компитата.

— Засичам целите, сър — обади се Карера. — Ще сме в обсег след пет минути.

В далечината се различаваха светещи точици. Дреднаутът, мантите и буреносниците се готвеха да напуснат Слънчевата система в неизвестна посока. Групата на Ланиан се приближи и корабите започнаха да придобиват очертания.