Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— По дяволите! Загубихме ценно време.

— Изключих централната система, сър. Така компитата няма да докопат кораба, без значение какво ще стане.

Трябваше и сам да се сети за това. Беше ясно, че роботите искат да завладеят мантата по някаква причина.

След няколко секунди компитата започнаха да блъскат по залостената врата. Тя не беше бронирана и нямаше да издържи дълго. Стаята всъщност служеше като място, където командирът може да се посъветва с помощниците си или да смъмри някой провинил се член на екипажа насаме.

— Бързо! — Стромо посочи пода на килерчето, където се намираше люкът. — Тръгвай първа.

Не знаеше какво може да дебне отдолу.

Рамирес отвори люка и грациозно се спусна по стълбата. Стромо я последва доста по-тромаво.

— В дъното на коридора има товарен асансьор — каза той задъхано. — Може би оттам ще стигнем до хангарите и ще успеем да откраднем някоя ремора. И ще се измъкнем оттук.

— Сигурен ли сте, че няма други живи на борда, адмирале?

— Дори да има, не можем да им помогнем. Хайде по-бързо.

И хукна по коридора. Рамирес го последва. Бе достатъчно умна и знаеше какви са шансовете им. Всеки се спасява, сам за себе си.

— Внимавайте, сър! — Две компита изскочиха от един страничен коридор. Рамирес изстреля мощен импулс и ги повали.

Коридорът се простираше сякаш безкрайно, с множество стаи и проходи, където можеха да се крият още врагове. Сърцето на Стромо тупкаше бясно, но той знаеше, че трябва да продължат.

Появиха се още роботи. Стромо стреляше непрекъснато, но те изглеждаха неизброими. За малко щеше да се спъне, когато едно повалено компи протегна ръка да го сграбчи, но успя да отскочи встрани.

Рамирес също не преставаше да стреля.

— С това темпо ще изпразним оръжията, преди да стигнем асансьора.

Стромо се спусна към контролното табло. Едва се държеше на крака, но успя да натисне копчето за повикване. Червена светлинка започна да показва движението на кабината. Още само няколко секунди!

— Бързо, Рамирес! Асансьорът идва. — Усещаше как стената вибрира от машината.

Тя тръгна към него, но от страничните врати, които водеха към помещенията за отдих на екипажа, се отвориха и оттам се показаха четири компита, покрити с кръв.

Рамирес стреля, колкото да ги обърка, но пътят й бе преграден от още роботи. Няколко се насочиха към Стромо.

Рамирес спря стрелбата: мунициите й бяха свършили.

Стромо искаше да й помогне, но видя, че зашеметителят му има енергия само за още два изстрела. Нямаше да му стигнат дори да се измъкне.

— Адмирале! — Компитата сграбчиха Рамирес и тя започна да удря оптичните им сензори с оръжието си. Изкрещя нещо, което звучеше като „Бягай!“. Стромо почти тръгна напред дай помогне… поне да падне в бой.

Но в този момент вратата на асансьора се отвори. Кабината беше празна. Истинско чудо!

Стромо се вмъкна вътре и натисна копчето за хангара, без да гледа към Рамирес, която рухваше, смазана от компитата. Опита да си спомни как се пилотират корабите на ЗВС. Бе изкарал курсовете преди много време и не можеше да си спомни кога за последно е сядал в пилотско кресло. Зачуди се дори дали ще успее да отвори вратите на хангара?

Стисна зъби. С язерите на ремората можеше да пробие дупка в корпуса, ако се наложеше. Приготви се, докато вратите на асансьора се отваряха.

Хангарът бе пълен със стотици компита — чакаха го. Тръгнаха към отворените врати на асансьора.

Двата му оставащи изстрела не постигнаха много. Стромо се присви към задната стена. Компитата връхлетяха върху него.

Единствено постоянният баражен огън на сребърните барети удържаше роботите във фабриката. Сержант Пакстън беше зарязал предишния команден пост и се бе пренесъл в голям бронетранспортьор, за да се подготви за втората фаза на атаката. Вече никой не подценяваше беснеещите компита.

Свендсен стоеше в клаустрофобичното превозно средство и трескаво търсеше изход от ситуацията. Какво ли бе предизвикало реакцията на роботите?

— Можем да унищожим цялата инсталация с бомбардировка — изръмжа Пакстън. — Просто ги изпържваме и решаваме проблема.

— Това ще спре компитата тук, но няма да реши кризата. Не можем да взривим всички кораби на ЗВС, на които компитата са полудели. Всичките ми бележки и проучвания за роботите са във фабриката. Ако това е някаква програмна грешка, трябва да открием начин да ги изключим. Трябва да разбера какво се е объркало, а няма да получа тази информация, ако стопите всичко. — Специалистът се върна на компютъра си. Не знаеше каква е причината за повредата и му беше адски трудно да я отстрани. — Дори не знаем дали това е саботаж, или просто случайност.