Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Отговорете ми на този въпрос и ще спасите империята. Как да се изправим срещу хидрогите?

Клий’ф и Шир’оф се спогледаха, след това заедно с останалите се обърнаха към командира на Слънчевия флот.

— Оръжията ни не са ефективни — каза Зан’нх. — Адар Кори’нх унищожи много бойни кълба, но с неговата тактика не можем да постигнем пълна победа.

Джора’х пристъпи към ръба на водопада, който се спускаше в дълбокия кладенец.

— Точно затова ви извиках. Хидрогите ми поставиха неприемлив ултиматум. Спечелих време, като се престорих на съгласен. Сега трябва да ми предложите решение на това невъзможно предизвикателство. Вие сте най-добрите. Работете с целите си касти. Надскочете границите. Ако успеете, ви гарантирам място в Сагата за седемте слънца. За какво повече могат да мечтаят илдирийците?

— Господарю, искаш да се опълчим срещу непобедимите — каза Клий’ф.

— Да. Дайте ми нови стратегии, нови оръжия, нови защити!

Зан’нх се поклони на баща си.

— Вие сте магът-император, господарю. Ако не успеем да разрешим тези проблеми, ще ви провалим.

— Ако не успеете, две раси ще загинат — каза Джора’х със странно спокоен глас.

— Господарю, аз съм прост разказвач на истории. Какво очаквате от мен? — попита паметителят.

Джора’х знаеше по-голяма част от историческата истина, отколкото му се искаше, и често проклинаше предците си, че са укрили жизненоважна информация. Трябваше да наруши традиционната цензура.

— И преди сме се сражавали с хидрогите, но записите от онези времена са укрити. Искам да ги издириш и проучиш. Научи какво е било забравено и ми докладвай за всичко, което откриеш за нашите врагове.

— Задачата е огромна, господарю. Ще погледна архивите тук, но повечето данни са на други планети, основно на Хирилка.

Джора’х знаеше, че първите кликиски роботи са изровени от една от замръзналите луни на Хирилка. Дали в системата нямаше скрито и нещо друго? Някой документ, който да обясни промяната на съюзите в онези дни? Може би данни за това как илдирийците са били свързани с фероуите, за което бе намекнал хидрогският пратеник? Имаше толкова много преплетени връзки…

— Скоро ще изпратя новия губернатор на Хирилка заедно с възстановителен екип, който да оправи щетите от бунта. Придружи ги, паметителю Вао’сх. Научи каквото можеш.

Джора’х изгледа внимателно събралите се. Учените и инженерите щяха да създадат нови оръжия срещу врага. Адарът щеше да обмисли нови тактически методи. Паметителят трябваше да изрови скритите документи. За момент го изпълни увереност и той плесна с ръце.

— Намерете ми отговори. Направете всичко необходимо. Цялата ми вяра е във вас.

Джора’х отново съжали за лошия избор на предшествениците си. Вместо да залагат на размножителната програма и отглеждането на телепатичен парламентьор, те би трябвало да посветят изминалите десет хиляди години на производството на по-ефикасни оръжия.

А сега илдирийците трябваше да се справят за няколко дена.

След като мисията й бе приключила, Осира’х явно вече не бе желана на Илдира. Баща й я бе отпратил на Добро, за да не му пречи да крои планове с хидрогите.

Отломъчната колония си беше все същата: илдирийското поселище, тревистите хълмове, ограденият разплодителен лагер. Но тя се бе променила. Беше се срещнала с хидрогите и бе видяла как баща й кляка пред ужасяващите им условия. Усещаше, че и цялата вселена се е променила. Случвало се бе толкова много пъти… и щеше да се случи отново.

Работниците разтоварваха кораба, а нехайните стражи въобще не й обръщаха внимание. Момичето се огледа и видя губернатора Удру’х: приближаваше се.

— Осира’х, приветствам завръщането ти на Добро.

Тялото и умът й сякаш се разцепиха на две. Част от нея си спомняше доброто, почти бащинско отношение на губернатора. Човекът, който се бе грижил за нея и й бе помогнал да изпълни задачата си. Едно време най-голямото й желание бе да го зарадва. Но сега разполагаше и с ясните спомени на майка си. Знаеше колко болка е нанесена на тялото и душата на Нира.

Губернаторът се приближи и Осира’х се зачуди дали ще я прегърне. И дали тя ще се дръпне? Но той спря на две крачки от нея.

— Получихме вест, че си успяла. — На лицето му беше изписано задоволство, че е изпълнил дълга си. — Разкажи ми.

Осира’х го погледна и почувства как в нея се надигат отвращение и омраза. Искаше й се да изкрещи: „Направих това, за което ме тренирахте. Постигнах всичко, за което съм родена. Използвах способностите си, за да общувам с хидрогите. Отворих съзнанието си и създадох мост, и сега съм вечно свързана с тях. Не мога да ги изкарам от главата си!