Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Базил се мъчеше да стигне до подиума, на лицето му бе изписан цял ураган от чувства. Питър знаеше, че Базил мрази да признава грешките си и че би направил всичко, за да покрие бедствието. Нямаше да има нищо против още жертви, стига Ханзата да се измъкнеше с чиста репутация.

Питър обаче вече бе привлякъл вниманието на медиите и всички го слушаха внимателно. Кралят трябваше да направи необходимото и никой нямаше да му се противопостави при такава спешна ситуация.

При мисълта за всички компита убийци, които се активираха в този момент, лицето му се зачерви и той реагира импулсивно.

— Ако тази програма е заложена предварително, значи всяко компи е самоходна бомба, а нашата фабрика продължава да ги произвежда дори в момента. — Обърна се със заповеднически тон към стражите. — Незабавно спрете фабриката. Предупредете гарнизона, в случай че компитата окажат съпротива. Повикайте и сребърните барети. Не бива да поемаме никакви рискове.

Стражите се поколебаха. Базил вече почти бе стигнал до подиума. Питър реши да не чака.

— Капитан Маккамон! Получихте заповеди.

Представителите на медиите са обърнаха към колебаещите се войници.

Доктор Анселм Фриск размаха медала си, сякаш му даваше някакъв военен ранг, и закрещя:

— Чухте го! Направете, каквото ви нареди кралят! В противен случай ще извършите измяна.

— Какво чакате? — провикна се някой друг.

Присъстващите настояваха за действие.

— Капитане, изпълнете заповедите или ще ви разжалвам и ще ви уволня — заяви твърдо Питър.

Думите му имаха ефект. Капитан Маккамон даде заповед и мъжете му излязоха от залата, за да организират операцията срещу фабриката за компита.

Питър знаеше, че е превишил правомощията си, но трябваше да демонстрира сила. Хората щяха да му се възхитят, макар че потръпна, като си помисли какъв ли ще е ответният ход на Базил, когато овладееха кризата. Ако въобще я овладееха.

Водно-перленият кораб на Джес разцепи като куршум изпълнените с венталска есенция буреносни облаци. Морето беше с цвета на разтопено олово. Тук бе започнал неговият опит да възкреси елементалните създания. Доброволците му бяха кръстили планетата Харибда, на митологичния водовъртеж, през който бе преминал Одисеи.

Тук венталите щяха да изплатят дълга си, ако Джес успееше да ги успокои.

Повтаряше и повтаряше въпроса, който задаваше на Нико непрекъснато през последните дни:

— Как е Ческа?

— Студена е. Кожата й е бледа и има вътрешни кръвоизливи. И е в безсъзнание. Не мисля, че й остава много време, Джес.

— Венталите все още могат да й помогнат. — Опита се да прикрие гнева в гласа си.

Корабът се спусна на едно от малките скалисти островчета и внимателно освободи „Водолей“ — като насекомо, снасящо яйца на нежно листо. Част от корпуса на малкия скитнически кораб се намираше в живата вода. Докато летяха през космоса, дребните водни създания бяха извършили сериозен ремонт и с помощта на корали и метали бяха успели да закърпят и подсилят кораба. Сега „Водолей“ представляваше смес от скитническа технология и венталско въображение. Много по-големият венталски кораб кацна наблизо.

Нико се показа от люка. На челото му бе избила пот. Джес също излезе през мембранния корпус на кораба си. Почувства се освежен от озона във въздуха и усети енергията, която очакваше да бъде освободена срещу хидрогите. Основната му цел беше да впрегне част от тази енергия в спасяването на Ческа.

Обърна се към океана и усети венталите, които се носеха във влажния въздух. Водните създания заговориха с боботещи гласове.

„Има голям риск да създадем покварен вентал. Ти не разбираш последиците. Нито за теб, нито за нас“.

— Ами ако съм готов да поема риска? Заради нея? — Джес се бореше с думите им. — Как би могъл да се поквари един вентал? Аз дестилирах един от вас и ви помогнах. Мислех, че сте едно и също колективно съзнание.

„Ние сме единно съзнание с множество части. И като в гигантско тяло, някои от частите може да се инфектират. Виж“.

И без повече думи го заляха с порой от спомени и гледки, както гигантските тръби на Плумас изпомпваха водата. Джес осъзна с душата и сърцето си каква е опасността от покварения вентал.

Спомените бяха от преди хилядолетия, преди венталите да бъдат почти унищожени. Видя някакъв илдирийски командир — може би септар? — който случайно бе попаднал във вентална мъгла на една планета. Венталът беше тежко ранен в директен сблъсък с огнено кълбо на фероуите. Множество илдирийски светове бяха унищожени в битката на елементалните създания. Изчезваха слънца, планети се взривяваха на чакъл. Септарът знаеше, че магът-император не може да защити илдирийците и че те ще бъдат унищожени.