Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Отчаяният командир беше попаднал във венталната мъгла в останките на един разрушен град. Желанието му да спаси империята и слабостта на ранения вентал бяха довели до сливане, подобно на това, което се бе случило с Джес.

Септарът бе използвал новопридобитата сила и се бе отделил от останалите вентали. Тялото му едва удържаше енергията, но той не можеше да я изпусне. Някак си бе успял да се върне на кораба си, но с един-единствен енергиен импулс бе избил целия екипаж. Съединени в едно, венталът и илдириецът бяха поели на битка. Енергията беше толкова мощна, че корабът се бе разцепил, но силата на вентала бе задържала отломките в едно смъртоносно парче.

„Поквареният вентал съществува само за да руши реда. Разрушава всички стабилни системи, увеличава ентропията и прави вселената по-течна. Това е един малък генератор на хаос“.

Септарът-вентал нападал фероуите, но също така взривявал илдирийски кораби, разрушавал градове и астероиди, без да прави разлика между врагове и приятели. Накрая шест огнени кълба успели да го изтеглят в едно слънце, където съществото се разпаднало на молекули. Останалите водни създания въобще не били натъжени.

„Поквареният вентал е мутация, заключена във физическа форма. Заради изкривената си природа, той не може да отделя енергията си нормално и го прави в стихийни изригвания. Отделя се от венталското съзнание и заради това ни мрази не по-малко от враговете“.

— Колко често се е случвало? Само защото сте имали един инцидент…

Отново беше залят с порой от образи. Тези спомени бяха дори още по-стари. Съществото приличаше на гигантски бръмбар със сиво-зелена кожа: царицата на кликиски кошер, който воюваше с други кошери. Враговете се бяха появили на съседен континент и вече бяха унищожили множество работници и войници. Царицата трябваше да ги изтреби и да погълне химическите им спомени или кошерът й щеше да загине.

По това време венталите тъкмо бяха започнали войната с хидрогите и фероуите. Кликиската раса била нова за елементалните създания и те решили да я използват във войната. Венталите изпълнили молбата на царицата, без да осъзнават последствията. Съществото разкъсало всичките си десет наследнички, без да изслуша песните им. След това обвивката му се разцепила и изникнали нови крайници, без да се създаде нов рояк. Подхранвана от покварения вентал, царицата унищожила вражеските кошери и сринала кулите им на прах. Постепенно разкъсала самия континент.

Венталите я нападнали. Не можели да повярват какво чудовище са създали. Освободената енергия разцепила цялата планета. Поквареният вентал бил победен, но гравитацията на света се разместила и целият живот бил унищожен.

„Това е покварен вентал, Джес Тамблин. Това може да се случи тук“.

Той все още не разбираше.

— Защо? Само защото го желая толкова силно? Ческа е добър човек, лидер на клановете. Как би могла да създаде такъв ужас?

„Само ние осъзнаваме опасността“.

Джес вече бе взел решение.

— Достатъчно! Занимавате ме с езотерична философия, докато тя умира. Приемам риска. Нико, донеси я тук.

— Ще я заболи, Джес…

Вече й бе причинил толкова болка…

— И без това умира.

Нико преметна ръката на Ческа през раменете си и я изнесе от „Водолей“. Тя някак успя да зърне Джес, слънцето и водата и сграбчи тънката нишка на живота. Нико внимателно я сложи на черните скали.

„Трябва да дойде при водата сама. Ти не можеш да й помогнеш“.

Джес коленичи до нея и усети болката в сърцето си. Как щеше да живее без Ческа? Стоеше между скалите и вълните и проклинаше глупавите правила и забрани на венталите.

— Ще я убиете!

„Решението трябва да е нейно“.

— Ческа, ако ме обичаш, трябва да направиш нещо за мен. Пий от водата и живей. Позволи на венталите да се слеят с теб и ще станеш като мен. — Океанът внезапно се укроти. Венталите раздвижиха малки вълнички, които се протягаха към Ческа като нежни пръсти. — Иначе ще умреш.

— Но ако… ще стана… като теб?

Вятърът сякаш оживя и се изпълни с шепнещи гласове.

— Тялото ти ще се изпълни с вентална енергия, като моето. — Не искаше да я лъже. — Това означава, че няма да можеш да докоснеш друг човек, без да го нараниш. Ще бъдеш изолирана като мен. Това е ужасно, но няма друг начин да те спася.

Тя успя да промълви:

— Да докосна… теб?

Не искаше да я измъчва с подобни тежки мисли.

— Двамата ще сме уникални. Отделени от нашата раса.

— Но заедно. — Колебанието й беше изчезнало. Джес се дръпна и я остави да пропълзи до ръба на скалите. — Пътеводната звезда…