Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Лицето на Еолус почервеня.

— Отвличат корабите ни! — В доказателство на думите му двете манти смениха курса си и започнаха да се отдалечават от бойната група.

Адмиралът се обърна и започна да натиска копчета по пулта си. На лицето му се изписа гняв.

— Проклятие! Току-що излязохме от ремонт и не са ми предоставили новите кодове! Гадните нововъведения никога не работят, както трябва. — Закрачи по мостика. — Смятайте всяко компи за враг. Отървете се от тях, преди те да се справят с нас. Заслужете си повишенията. — Обърна се към началника на охраната, който отваряше малко запечатано хранилище. — Сержант Бригс, защитата на мостика е ваша отговорност. Каквото и да се случи, не трябва да позволявате на компитата да поемат контрол над кораба.

Бригс даде единия зашеметител на адмирала, а другите два на хората, които според него щяха да се справят най-добре. За себе си запази по-тежко оръжие.

— Зашеметителите не са много ефективни срещу компита, сър. Корпусите им са подсилени.

— Лошо. Някакви идеи?

— Не и в момента, сър.

— Адмирале, получаваме множество съобщения — обади се комуникационният офицер. — Компитата нападат палуба след палуба. Помитат екипажа! Всяка машина се справя с по петима-шестима души, преди да я повалят. Не разполагаме с достатъчно хора и оръжия, за да овладеем бунта.

— Колко са жертвите?

— Официално не се знае… но очевидно са много.

Росия побърза да изпрати съобщение по телевръзката, за да може всички да научат какво се случва на „Елдорадо“.

— Натон отива да предупреди крал Питър в Двореца на шепота. Може би ще успеят да ни пратят подкрепления.

— Могат само да се молят за нас — изръмжа Еолус. — Не се надявайте на помощ отвън.

Три компита се втурнаха към мостика на „Елдорадо“, скачаха като метални хиени. Сержант Бригс застана до вратата и започна да стреля в коридора. Металните куршуми пробиха телата на роботите и ги отхвърлиха назад. Росия потръпна.

— Сержант Бригс, готов ли сте да запечатате вратите? — попита Еолус.

— Само да застрелям още две, адмирале.

Появиха се още шест компита и Бригс откри огън. Викаше за подкрепления.

— Адмирале, вижте! — Навигаторът сочеше други две манти, които се присъединяваха към отвлечените.

Еолус стисна зъби така, че мускулите на челюстта му се издуха като въжета. Погледна към коридора, където Бригс и другарите му продължаваха да стрелят, и извика:

— Проклетите роботи няма да отмъкнат кораба ми!

Поредната безсмислена социална церемония. Крал Питър беше облечен в неудобното официално облекло и присъстваше на официален банкет, на който трябваше да раздаде медали на няколко местни бизнесмени. В другия край на масата седеше Базил Венцеслас, облечен в безупречно изгладен костюм. Сивите му очи излъчваха спокойствие, освен когато засечеше погледа на краля. Нима председателят нямаше по-важни задачи? „Или може би се тревожи за мен?“

Това беше далеч от обединяването на човечеството срещу хидрогите, но поне председателят не го караше да оповестява лъжи за скитниците. Не и днес. Базил смяташе, че ако е твърд и неотстъпчив, всички ще следват заповедите му. Но хардлайнерската му политика беше дала обратен резултат и дори най-верните му привърженици разбираха, че унищожаването на Рандеву е безсмислено. Скитниците бяха избягали, а Ханзата нямаше доставчик на екти.

Питър също не одобряваше подобни ходове. Когато той, марионетният владетел, бе нарушил правилата, Базил бе отвърнал с опит за покушение срещу него и Естара, а по-късно и с избиването на кралските делфини.

Питър трябваше да се преструва, че сътрудничи, за да опази живота на съпругата си и на нероденото си дете. Не сваляше и за миг очи от председателя, който си стоеше съвсем спокойно. Наистина го мразеше. А трябваше винаги да е на крачка пред него, да е по-умен и внимателен, което не беше лесно, защото Базил Венцеслас разполагаше с всички ресурси на Ханзата.

Напоследък пресата бе започнала да прави коментари за „благословената“ бременност на Естара и Базил се стараеше да държи кралската двойка далеч от публичното внимание. Но репортерите бяха станали твърде настойчиви и председателят неохотно реши да възложи няколко задачи на краля — без присъствието на кралицата. Като тази безобидна церемония, която не вълнуваше почти никого, освен участниците в нея. Явно Базил беше уверен, че тук Питър не може с нищо да навреди на политиката му.