Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Сега главен транспортален инженер беше една пъргава жена, София Аладия, бе дошла от Рейндик Ко. В момента тя се взираше в кристалната стена и разучаваше символите.

— Прегледах записките на доктор Палаву. Той разбираше от транспортали повече от всички ни.

— Щеше ли да разбере и този?

Тя сви рамене.

— Според мен щеше да стигне до заключението, че хидрогите използват тази технология, за да пътуват от един газов гигант до друг. Разбирането е само въпрос на разшифроване на координати.

— Това би обяснило защо доскоро не бяхме виждали дрогски кораби. — Ако Ханзата знаеше, че в газовите гиганти живее извънземна раса, нямаше да изпробва кликиския факел.

Свендсен беше сигурен, че ако направят едно-две открития, всичко ще си дойде на мястото.

Бойната група на Квадрант пет — един дреднаут и единадесет манти — извършваше рутинен патрул. Намиращият се на мостика на „Елдорадо“ Росия докосна фиданката си и се намести на неудобния стол. Зеленият жрец трябваше да дежури още няколко часа, в случай че адмирал Костас Еолус се нуждае от телевръзка. Липсваха му големите гори на Терок, въпреки че изобилстваха от опасни хищници.

Росия беше един от малцината доброволци, които се бяха присъединили към армията. Куцаше заради наранения си крак, говореше си сам и очите му се издуваха, ако задържеше дъха си твърде дълго. Но зелените жреци бяха голяма рядкост и ЗВС толерираше ексцентричното им поведение.

Росия беше преместен от предишната си позиция при адмирал Уилис в Квадрант седем и сега служеше при грубоватия Еолус. Адмиралът имаше черна къдрава коса, дебели вежди, волева брадичка и дълбоки бръчки около устата. И така и не се бе научил да говори тихо. Росия знаеше, че адмиралът дебне като уайверн, търсещ плячка, и се зае със задачите си.

Включи се в телевръзката и улови тревожни съобщения. Нещо ставаше. Усещаше притесненията на останалите зелени жреци, които бяха на служба в ЗВС Най-тревожните вести идваха от Клидия: тя беше на мантата на адмирал Стромо, който в момента издирваше разбивачите на Кронха 3. Росия можеше да чуе мислите й и да види през очите й. Неудобството от стола изчезна в мига, в който научи шокиращите новини…

Клидия бе видяла как бойни компита убиват двама от екипажа на мостика на Стромо. Сега галеше фиданката си, за да успокои растението и да получи напътствия от разума на световната гора. Никой не знаеше доколко сериозна е ситуацията. Клидия се измъкна от мостика и тръгна към каютата си. Възнамеряваше да намали светлината и да възвърне спокойствието си, като комуникира със световната гора. Внезапно из мантата започнаха да звучат аларми.

Докато вървеше по коридора, по корабния интерком се носеха накъсани доклади и тревожни гласове.

— Адмирале, нещо не е наред с компитата. Не се подчиняват на стандартни…

— Заповядах да ги изключите!

Тя чу странен звук — може би приглушен писък? — след това удари и изстрел, след което интеркомът се изключи. Клидия усещаше миризмата на ужас и смърт. Трима униформени притичаха покрай нея, очевидно уплашени. Тя се притисна до стената.

От страничните коридори и отворените люкове се чуваха викове и дрънчене на метал, дори експлозия. При звука на стрелящите зашеметители Клидия потръпна, но не успя да определи посоката, от която идваха. Тръгна по-бързо. Фиданката бе тежка, но тя я притисна по-силно. Това бе единственият й достъп до телевръзката и световната гора. Всички трябваше да научат какво става…

На борда на „Елдорадо“ Росия скочи на крака, зашеметен и объркан.

Адмирал Еолус го погледна странно.

— Какво става, жрецо? Да не би в дървото ти да са се завъдили дървояди?

Росия погледна невярващо фиданката.

— Случва се нещо ужасно. Мисля, че бойните компита нападат екипажа на една манта.

— Глупости — засмя се Еолус.

— Не… Въобще не са глупости. Оставете ме… — Той насочи мислите си към телевръзката и отново видя през очите на Клидия, която тичаше боса по коридора.

По интеркома се чуваше гласът на адмирал Стромо:

— Проклетите компита се усетиха. Всеки член на екипажа да се въоръжи. Охраната да раздаде зашеметители и да извади по-сериозни оръжия, ако разполагаме с такива.

Отвърна му прегракнал глас, сякаш жената бе крещяла твърде много през последния час:

— Адмирале, проклетите компита превзеха оръжейния склад. Убиха шестима от хората ми!

Стромо беше абсолютно объркан.

— Компитата не би трябвало да се въоръжават! — Сякаш в отговор от интеркома долетяха изстрели и връзката премина в статично пращене.