Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Пак ли стоиш на студа? Поредният пропилян ден, а? — Морийн не обичаше да си губи времето в празни приказки и винаги скачаше от една задача на друга.

— Дразниш се, че имам за какво да си мисля ли, бабо? Сигурно предпочиташ да се присъединя към някоя политически коректна организация? — Той нарочно издиша по-силно. Парата му напомняше за декомпресията, която бяха причинили препрограмираните от Киро Ямейн бойни компита. Тази диверсия му бе дала шанс да избяга.

— Сякаш не се радваш на отпуска си, Патрик. Задействах доста връзки, за да ти осигуря почивка и достатъчно медийно внимание. Твоите другари явно се наслаждават на свободата. Ходят по партита и интервюта. Защо не посетиш някой от приятелите си?

— Те не са ми приятели, бабо. Просто бяхме съкилийници.

— Позволих си да ги поканя за утрешното тържество в твоя чест, така че се приготви за социални контакти. По цял ден само седиш тук и зяпаш снега.

— Може би от това имам нужда. — Той все така не се обръщаше. — Не съм искал тържество.

Морийн сложи ръка на рамото му, но това просто беше имитация на успокояване, както бе виждала да правят другите.

— Стига, стига. Това е най-доброто след всичко, което преживя. — Тя го бе отгледала, с цел да го превърне в перфектния наследник на фамилията.

Но несъзнателно го бе научила и да разпознава манипулациите й. Патрик или трябваше да се направи на сговорчив, или да намери начин да прекъсне намеренията й.

Той се засмя горчиво.

— Много хора преживяват различни неща. — Най-накрая се извърна към нея и се сети за прякора й. Сериозното лице, острият нос и тясната брадичка наистина напомняха за брадва.

Морийн видя, че няма да го убеди с чар, и скръсти ръце, но не си позволи да потръпне от студ.

— Исках да ти кажа последните новини. ЗВС са изпратили кораби към Оскивъл още преди да се приберем. За да направят инспекция на скитническите операции и да приберат всичко полезно.

— Само че не са намерили нищо, нали?

— Мястото е било напълно изоставено. Открили са съвсем малко останки от корабостроителниците. Останалото е било унищожено от компитата или от самите скитници. Типично. Щом някоя от малките им дейности бъде застрашена, се разбягват като хлебарки. — Тънките й устни се обезцветиха напълно, когато се усмихна. Патрик не го бе забелязвал досега.

— А ти какво очакваше? Те размениха хидрогския кораб за свободата си, но знаеха, че не са в безопасност. Защо Ханзата просто не ги остави на мира?

Тя цъкна с език.

— Патрик, наистина си обсебен от скитниците! Да ти напомня ли, че те не дадоха кораба доброволно? Всъщност пазеха откриването му в тайна, въпреки че нашите учени биха свършили много повече работа от техните примитивни инженери.

Патрик се облегна в стола и впери поглед в планините. Скитниците бяха добри в криенето. Когато първата експедиция на ЗВС бе пристигнала на Оскивъл, Дел Келъм бе успял да прикрие цялата си корабостроителница. Зачуди се как ли ще открие скитниците и Зет сега, ако наистина бяха решили да се скрият.

Времето, което бе прекарал с тъмнокосата красавица, го бе променило. Вече въобще не се вписваше в аристократичното си семейство.

— Бабо, искам да направиш нещо за мен. Измисли каквото и да е оправдание — не ми пука. Искам да напусна ЗВС.

Тя го погледна сепнато, но по-скоро с изненада, отколкото с раздразнение.

— Разбира се. Никога не сме възнамерявали да имаш дълга военна кариера. Можем да те прехвърлим на корпоративна длъжност или ако предпочиташ, да си посланик.

— Не. Твърде много хора стават пропагандни марионетки за кауза, която и двамата знаем, че е фалшива. Затова мисля да надигна глас и някои от другите оцелели ще ме подкрепят. Ханзата постъпва със скитниците абсолютно нечестно.

— Не говориш сериозно! Знаеш какво направиха клановете, знаеш какви са.

Патрик сгуши брадичка в яката си. И той страдаше от същите предразсъдъци, когато постъпи в ЗВС. Беше тормозил безжалостно Тасия Тамблин, защото беше скитничка, въпреки че бе по-добра от него по много показатели.

— Знам повече от това, бабо. Всичките им обвинения са верни, независимо в какво вярваш. Клановете имаха основателни причини да ни отрежат. Заслужихме си го.

Морийн беше истински шокирана. Мозъкът й работеше трескаво, търсеше начини и пътища да озапти това бедствие.

— Приказваш глупости, Патрик. Влез вътре и ще ти направя чай.

— Бабо, ти никога не си правила чай. Спри да се държиш покровителствено с мен.