Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Клидия чуваше още изстрели. Пет зевесета отстъпваха с викове заднешком по коридора. Униформите им бяха разкъсани, сякаш току-що бяха изгубили бой с комбайн. Стреляха със зашеметителите си, но импулсите бяха слаби, сякаш пълнителите на оръжията бяха на свършване.

— Назад!

Клидия чу приближаващи се ритмични стъпки: бойните компита нападаха екипажа. Тя сви в един страничен коридор и видя затворените врати на асансьор. Трябваше да се добере до друга палуба! Зад нея долетяха писъци. Трябваше да се заключи в каютата си и да изчака адмиралът и хората му да овладеят ситуацията. Със сигурност беше само въпрос на време.

Фиданката й тежеше. Ръцете я боляха. Преди да успее да натисне копчето на асансьора, вратата се отвори и от нея излязоха две бойни компита. Клидия спря. Светещите им сензори се насочиха към нея. Компитата тръгнаха напред.

Тя се обърна да побегне назад, но там бяха блокираните зевесета. От главния коридор се появи трета група роботи. Ръцете им бяха омазани в кръв.

Клидия се долепи до стената, стискаше фиданката. Компитата се приближаваха от три страни. Пръстите й докосваха златистото дръвче и тя продължаваше да предава всичко по телевръзката. Всеки зелен жрец в Спиралния ръкав щеше да научи какво се случва на кораба.

Но никой от тях не можеше да й помогне.

Росия чуваше и виждаше всичко.

Най-близкото компи сграбчи фиданката. Клидия се опита да го отблъсне и саксията падна на пода и се счупи. Връзката прекъсна.

Росия се дръпна от собствената си фиданка, сякаш го бе изгорила. Образите го връхлетяха за секунда, после изчезнаха.

Всички се бяха втренчили в него. Той осъзна, че адмиралът очаква отговори.

— Бедствие, истинско бедствие!

— Какво бедствие? Обясни!

— Бойните компита на борда на мантата на адмирал Стромо полудяха. Видях ги лично през телевръзката. Нападнаха… — Той преглътна сухо, образите още се въртяха пред очите му. Долавяше нови съобщения от други жреци. — Компитата унищожиха фиданката на Клидия. Почувствах болката. Мисля, че и тя е мъртва.

Хората на мостика на „Елдорадо“ се заоглеждаха объркано. Еолус го погледна сърдито, все едно беше направил някаква неуместна шега, и изсумтя.

— За бога, това са компита! Те не могат да мислят самостоятелно.

Росия не му обърна внимание и отново се съсредоточи върху телевръзката. Когато вдигна глава, изглеждаше още по-объркан.

— Получих съобщения от четири други кораба. Компитата са полудели. Навсякъде! Това е координиран бунт!

Еолус сви юмруци.

— Сега ще разнищим тази глупост. — Обърна се към комуникационния офицер и гласът му прогърмя: — Включете интеркома. Докладвайте незабавно. Някой забелязал ли е…

Преди да довърши, из кораба зазвучаха оглушителни аларми. По каналите на интеркома заваляха доклади за странно поведение на компитата: задействали се като по сигнал. Росия изстена. Разбираше какво става.

Еолус скочи.

— Жрецо! Сигурен ли си за това?

Росия кимна и отдръпна пръсти. Ужасяващите образи на телевръзката изчезнаха.

— Абсолютно. Избиват екипажите във всички квадранти. Мисля, че повечето зелени жреци вече са мъртви. Никога не съм виждал толкова кръв. Компитата не спират да атакуват.

Адмиралът се извъртя към комуникационния офицер.

— Нещо от нашите кораби?

— Всяка манта докладва едно и също… Изгубихме контакт!

— Свържете се незабавно, за бога! Нямаме време за губене.

Росия не познаваше новия си командир добре, но беше сигурен, че този суров мъж няма да отстъпи от боя. Еолус отново включи интеркома.

— Извънредна ситуация! Спрете компитата. Не се мъчете да ги изключвате — направо ги взривявайте. На много малки парченца.

Ръчните оръжия нямаха приложение срещу хидрогите и на борда на „Елдорадо“ имаше съвсем малко зашеметители, колкото да се предотвратяват конфликти сред екипажа или дребен бунт.

Дори да имаше достатъчно, Росия не бе обучен как да си служи с тях.

На мостика на дреднаута имаше само едно компи. Когато се размърда, Еолус изкрещя:

— Сержант Бригс, използвайте зашеметителя си.

Началникът на охраната вече бе успял да реагира. Той извади оръжието си и стреля на пълна мощност. Компито потръпна и падна с протегнати ръце, все едно искаше да строши нечии кокали.

Росия прегърна фиданката си, сякаш искаше да я защити. Членовете на екипажа бяха шокирани.

Комуникационният офицер беше пребледнял.

— Адмирале, две от мантите не отговарят! Имаше писъци и схватка, но сега долавям само статичен шум.