Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Зеленият жрец иска да ви види, господин председател.

— Пусни го. Може би има новини. Време беше да започне да ми докладва.

Натон влезе гордо. Погледна ярката светлина на сутрешното слънце, която влизаше през широките прозорци, и се обърна към председателя.

— Какво има? — попита нетърпеливо Базил.

— Помолиха ме да ви предам съобщение от крал Питър и кралица Естара.

Базил скочи.

— Къде са те? Настоявам незабавно да се върнат в Двореца на шепота.

— Кралят и кралицата се преместиха на Терок. Там ще създадат човешка конфедерация и ще установят ново управление.

Председателят се засмя сухо.

— Това е абсурдно! Още повече във времена, в които трябва да се обединим!

— Обединяваме се, господин председател. Само че без вас. — Натон само предаваше съобщението, без емоции. — Терокците се съгласиха да се включат в новата конфедерация. Зелените жреци в бившите колонии предадоха съобщението на жителите им. В момента избират представители.

— Как така бившите? Те все още…

Натон го прекъсна.

— Шестдесет и три изоставени свята скъсаха Ханзейската харта и се присъединиха към конфедерацията.

— Но това е обявяване на война! — извика Ланиан.

— Това е нормален и законен отговор. След започването на хидрогската война Теранският ханзейски съюз ги заряза и спря да им праща храна и медикаменти. Изтеглихте контингентите на Земните въоръжени сили. С други думи, Ханзата не изпълни задълженията си и наруши хартата. Сега колониите правят всичко необходимо, за да оцелеят.

— Те са ханзейски колонии! — настоя Базил.

— Бивши. Представители на петнадесетте скитнически клана също се включиха. Сигурни сме, че говорителката ще се съгласи, че подобна конфедерация е в най-добрите интереси на човечеството. Скитниците доставят екти и храна на колониите като знак на добра воля, въпреки че още отказват да търгуват с Ханзата.

Генерал Ланиан не знаеше какво да каже. Само заместникът Каин не изглеждаше ядосан.

Председателят погледна безизразното лице на зеления жрец.

— Вземи си фиданката и изпрати съобщение на крал Питър. Кажи му, че заповядвам да се върне незабавно на Земята!

— Съжалявам. Нашите комуникации вече не са на разположение на председателя и Ханзата.

— Не може да постъпите така! — Базил щеше да се пръсне от яд. Кожата му сякаш се бе запалила. — Изпрати съобщението! Ти трябва да си неутрален. Ти си зелен жрец. Ти си…

— Аз изпълнявам нарежданията на крал Питър и кралица Естара, останалите жреци също. Не може да ми заповядвате. Нито вие, нито ЗВС, нито някой от управлението на Ханзата ще има достъп до телевръзката.

За момент Базил се замисли дали да не подложи зеления жрец на мъчения или да го екзекутира за неспазване на заповед. Сарейн стана и поклати глава.

— Той е прав, Базил. Никой не може да принуди зелен жрец да изпрати съобщение.

— Но докато изпратим кораби, колониите ще са се отцепили! — намръщи се Ланиан.

— Това вече се случи. — Натон се усмихна хладно. — Земята ще може да се присъедини към нас, когато председателят Венцеслас си подаде оставката и Теранският ханзейски съюз се разпадне. Всички членове на конфедерацията трябва да са лоялни на краля.

— Кралят? Питър никога не е бил истински крал!

Сарейн погледна безпомощния председател и каза:

— Може би беше, Базил. Повече отколкото предполагаш.

Последната обгоряла сграда на Добро беше съборена и останките бяха разчистени. Пожарите по околните хълмове бяха загасени. Скоро щеше да завали и склоновете отново щяха да се покрият със зелена трева. Знак за съживяване, като новите сгради, които бяха издигнали в илдирийското селище.

Ужасяващият бунт не бе нанесъл фатална рана на Добро. „Всички рани зарастват, макар че оставят белези“. Даро’х вървеше по улицата и още усещаше миризмата на разруха и кръв. Трябваше да мине известно време, преди тя да се разсее.

Бе спазил обещанието си и бе предоставил на човеците всичко необходимо за нов лагер, но след дълги дискусии те бяха решили да се преместят на юг. Бен Стоунър и хората му искаха да се установят възможно по-далече от илдирийците. Може би след няколко поколения щяха да намерят в себе си достатъчно прошка, за да се завърнат и да заживеят отново заедно. Така както бяха искали първите колонисти от „Бъртън“.

Даро’х скоро щеше да замине за Илдира. Беше развълнуван от новата си позиция на престолонаследник. Някой друг щеше да поеме поста му тук. За разлика от някои от братята си, той нямаше синове от благороднически произход. Според обстоятелствата можеше дори да се наложи Удру’х да заеме стария си пост. Но пък хората едва ли щяха да позволят това.