Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Време беше да го обявят официално.

Питър се обърна към терокците, които бяха дошли за коронацията. Той вече беше и крал на Ханзата, и отец на Терок. Ярод стоеше наблизо с фиданка в ръце, за да предава думите на краля по телевръзката.

— Земята оцеля след хидрогската атака, но Ханзейският съюз се разпадна. Още преди да се появят бойните кълба, Ханзата беше осакатена отвътре от алчност, арогантност и корупция. Много от вас го видяха — особено колонистите, които разчитаха на помощ, и скитническите кланове, които бяха нападнати само защото искаха справедливост.

— Всички колонии, които са подписали хартата, са се съгласили на някои неща, но в замяна Ханзата има своите задължения — добави Естара. — Когато изостави колониите, председателят наруши договора.

Питър хвана ръката й.

— При подписването тези колонии са се заклели във вярност пред краля. Аз съм кралят. Може и да не съм в Двореца на шепота, на Земята, но управлението е там, където съм аз. Двамата с кралицата възнамеряваме да установим новото си седалище на Терок.

Всички се изненадаха. Терокците никога не бяха влизали в Ханзата.

— Но това ще е ново управление, съвсем различно от провалилия се пример на Теранския ханзейски съюз — увери ги Естара. — Време е да съберем разпокъсаните фракции на човечеството.

— Предлагаме създаването на нова, силна конфедерация. Приканваме терокците, осиротелите колонии и всички несправедливо гонени скитнически кланове да се присъединят към нея. Ще си обменяме ресурси и умения и заедно ще се възстановим от осемгодишната война. Това е драстична промяна, но смятам, че е най-доброто решение.

Мнозина от терокците закимаха. Естара знаеше, че ще им трябва време да възприемат необходимите промени, и каза високо:

— Когато „Кайли“ е напуснал Земята, сме искали независимост. След това крал Бен е гарантирал суверенитет на колонията. Ханзата се опитваше да ни привлече от години, но ние отказвахме.

Питър обърна сините си очи към публиката.

— Бъдещата конфедерация ще позволи на участниците да запазят своята идентичност, но ще ни даде силата, която ни трябваше в последните битки. Ще се обединим за общото благо.

— А как ще реагират военните? — попита някой. Естара знаеше, че този въпрос притеснява най-вече бившите колонии.

— От ЗВС остана съвсем малка част и със сигурност не разполагат с достатъчно кораби, за да се занимават с отдалечените светове. — Питър посочи зеленината навън. — Ако се обединим, ще сме много по-силни от шепата кораби, оцелели след войната.

Зелените жреци предаваха изявлението му. Хората в залата, изглежда, харесваха предложенията.

Питър протегна ръце.

— Естествено има много подробности — и много работа. Водачите на кланове и губернаторите естествено ще се притесняват от новото правителство. Но в този момент, когато сме сериозно осакатени, най-голямата ни сила е в обединението.

Естара ви предлагаме добра алтернатива на Теранския ханзейски съюз.

— Каним представители на различните фракции да дойдат за преговори на Терок — продължи Естара. — Може би дори ще успеем да съставим конституция. Ще черпим сила от мнозинството си.

Питър се обърна към Ярод и каза намръщено:

— Преди да продължим, искам всички да разберат, че председателят вече не е легитимен управник. Разпратете вестта по телевръзката. Разкажете какво се случва тук. Кралят и кралицата ще управляват от Терок, а не от Земята. Председателят вече няма законна власт.

Всички се развикаха радостно. Лицата на Идрис и Алекса светеха — те се гордееха с дъщеря си. Сели ръкопляскаше.

Бебето в корема на кралицата изрита и тя се усмихна. Поличба ли беше? Седна на трона и се погали по корема. Знаеше, че детето й е в безопасност.

Оценките за щетите продължаваха да се трупат и Базил чувстваше едновременно еуфория и разочарование. Последните няколко дни бе прекарал в офиса си, от който се откриваше чудесна гледка към Дворцовия квартал.

Населението на Земята бе оцеляло. Нещо, което не вярваше, че ще се случи.

Не знаеше колко са жертвите, но според данните все още имаше от какво да се притесняват. Теранският ханзейски съюз беше пред разпад. За тридесетте години на управлението си Базил беше извел Ханзата до голям възход. Но всичко се бе сринало за съвсем кратък период.

Сега заместникът Каин и измъчената Сарейн бяха при него. Чакаха генерал Ланиан да кацне. Базил се доверяваше на много малко хора — и изпитваше известни подозрения дори към тези двамата.