Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— О, като свикнеш, ще видиш, че не са толкова лоши — опита да я успокои БиБоб.

Често си задаваха въпроса какво ще правят. Запасите им бяха ограничени и рано или късно трябваше да се върнат в цивилизацията. С намаляващото звездно гориво не можеха просто да обикалят от система на система. Обмисляха да се установят на някой астероид, но и това не можеше да трае вечно.

Рлинда довърши някакви навигационни настройки и се приближи с подскоци на балерина, заради слабата гравитация.

— Да видим възможностите. Не можем да се върнем в Ханзата. ЗВС ще ни арестуват, щом ни зърнат.

— Скитническото гостоприемство също не ми допадна — каза БиБоб. — А не знам какво можем да правим в Илдирийската империя.

Рлинда се замисли над алтернативите. Прозрението беше толкова внезапно, че се зачуди как не се е сетила по-рано.

— Терок е много приятно място. Мирно, пълно с хубава храна и кротки хора. И са независими.

— Не звучи зле.

Тя погледна картите и изчисли запасите екти.

— Имаме достатъчно, за да стигнем дотам. Искаш ли да пробваме?

— Ще съм щастлив навсякъде, стига да сме заедно, скъпа.

— Стига глупости, искам ясен отговор.

— Добре де. Да пробваме.

След два дни терокците бяха готови за церемонията. Естара се бе надявала, че ще ги оставят да си починат, но майка Алекса и отец Идрис отдавна искаха да се оттеглят и се бяха вкопчили във възможността да го направят.

Бяха се върнали на поста си след смъртта на Рейналд, но знаеха, че това е временно. Бенето се бе завърнал, но като говорител на световната гора, а не като бъдещ управник. Сарейн също имаше амбиции, но тя бе марионетка на Ханзата и накрая се бе прибрала на Земята.

Естара, кралицата на Ханзата, бе следващата в рода.

Не беше спала така добре от години. Ветрецът вкарваше ароматите на цветята и шепота на световните дървета през отворения прозорец. Питър и Естара продължаваха да спят прегърнати въпреки че слънцето отдавна беше изгряло.

Събуди ги Сели, развълнувана от предстоящата церемония.

— Днес ще станете новите управници на Терок! Притесних се, че ще проспите цялото събитие.

— Не трябва ли хората ви първо да ме опознаят? Все пак съм нов тук. — Питър все още не разбираше защо Идрис и Алекса бяха решили, че ще се зарадва на поста. — Бях лицето на Теранския ханзейски съюз. Издавал съм ужасни заповеди и съм причинил множество страдания. Дали всички знаят, че зад всичко това стоеше Базил? Не мисля, че съм спечелил доверието на терокците.

Естара го прегърна и притисна издутия си корем към гърба му.

— Натон те познава много добре, а чрез него и всички зелени жреци. Той не би позволил да се разпространяват заблуди за теб.

Сели се засмя.

— Освен това Естара мисли, че ще си достатъчно добър. Ние я избираме за следваща майка, а ти просто вървиш в комплект с нея.

По-късно всички се събраха в голямата зала на гъбения риф. Масите бяха отрупани с пресни плодове, ядливи цветя и най-сочните насекоми, които се намираха в световната гора.

Естара си спомни първия път, когато бе опитала пилешко и говеждо в Двореца на шепота. Тогава едва се познаваха, но Питър се бе постарал да я предразположи максимално. Сега се случваше обратното, макар че кралят въобще не беше толкова срамежлив. Чудеше се дали му харесват пресните ларви, сготвени направо с пашкулите си. Стомахът й изкъркори и тя осъзна колко й е липсвала терокската храна.

Но първо трябваше да изиграят ролите си и да направят важно съобщение.

Двамата с Питър се приближиха до троновете и бяха благословени от Идрис и Алекса, които свалиха ритуалните си шапки.

— Представям ви новите управници отец Питър и майка Естара! — обърна се Идрис към тълпата. Хората се зарадваха, а зелените жреци предаваха новината към отдалечените планети.

Естара знаеше, че важната им работа тепърва предстои. Човешката цивилизация трябваше да се промени и двамата с Питър щяха да започнат от управлението.

Докато летяха към Терок, бяха говорили дълго и подробно. Дори Земята да устоеше на хидрогската атака, Ханзата беше сериозно наранена. Председателят беше отблъснал съюзниците си, бе създал излишни конфронтации и бе оставил колониите без припаси и защита. Базил не можеше да обедини човечеството и да го изведе от кризата.

— След всичко случило се трябва да сме силни като истински крал и кралица, а не да продължаваме да сме марионетки.

Бяха изработили смела схема. Обсъдиха всичко с родителите на Естара и изпратиха съобщения чрез телевръзката до зарязаните колонии. Предложенията им срещнаха голяма подкрепа.