Кевин Андерсън: Време на огън и мрак

— Бях горд с този заслон.

— И аз. — Момичето се усмихна. Цялото селище я бе осиновило. Имаше стая в една от по-големите сгради. Място, където да спи и да свири на малкия си синтезатор. Колонистите харесваха музиката й и често я караха да им свири в общите помещения.

Войниците ги посрещнаха с усмивки. Орли и Стайнман им раздадоха яденето.

— Ще трябва пак да минавам основното обучение — каза един от бойците. — Никога не съм ял така добре в ЗВС! Ще надебелея толкова, че няма да мога да вляза в униформата.

— Намери си жена от колонистите — закачи го един от другарите му. — Тя ще те вкара във форма.

— От тези ли? Ще ме кара да се оправям сам.

— Може би трябва — обади се Орли. — Хубаво е човек да се оправя сам.

— Ето, момичето ти го каза.

Зад тях се чу някакво изпращяване, като от статично електричество. Всички скочиха на крака. Транспорталът започна да бучи.

— Нещо пристига!

— Няма планувана доставка. Хей, може да са нашите заместници!

— Мечтай си.

Останалите войници излязоха от казармата, нетърпеливи за някаква промяна в монотонното ежедневие. Идващият можеше да носи добри новини — или поне нови запаси.

Трапецовидният камък се замъгли и от него излязоха двама. Войниците вдигнаха оръжията си.

— Кои сте вие?

Първата беше възрастна жена с парцаливи дрехи, рошава коса и измъчени черти. Погледът й беше някак странно отнесен. Зад нея вървеше сребристо компи. Приятелски модел със златисти оптични сензори. Компито заговори, сякаш се радваше да се представи:

— Това е Маргарет Коликос, а аз съм ДД. — Орли си помисли, че името на жената й звучи познато.

Маргарет сякаш ги забеляза чак сега.

— Колко отдавна не съм виждала хора!

— Какво се е случило с вас, госпожо? Откъде идвате?

Транспорталът заблестя отново и през него заприиждаха…

— Съжалявам. Не исках да го правя. — Гласът на Маргарет беше някак кух. — Сега всичко ще се промени. Всичко.

От трапецовидната стена зад нея излизаха десетки многокраки същества. Високи бръмбароподобни създания. Носеха някакви остри и сложно изглеждащи оръжия. Екзоскелетите им бяха черни и сегментирани, в очите им имаше странна интелигентност. Зад първата редица се появи втора и трета.

Войниците отстъпиха уплашено.

— Не стреляйте! — извика някой. — Те са сто пъти повече от нас!

Господин Стайнман стисна Орли за ръката, сякаш тя щеше да го защити.

Маргарет Коликос стоеше до ДД и сякаш й се виеше свят.

— След хиляди години на репродуциране кликисите са готови за ново нашествие. И си искат планетите.

Съществата продължаваха да се изливат през портала. Гигантските насекоми сякаш нямаха край. Няколкостотин вече се отправяха към колонията.

— Кликисите се завърнаха, за да отмъстят на предателските си роботи, които преди десет хиляди години почти са ги унищожили.

В далечината се чуваха аларми и виковете на заселниците. Кликисите обаче не бяха нападнали. Все още.

Маргарет погледна в далечината.

— В този момент те преминават през транспорталите на всичките си планети. Ще възвърнат суверенните си територии.

През портала премина по-голяма фигура. Гигантски кликис, покрит с дълги шипове, извити бодли и здрава броня. Изглеждаше много по-могъщ от останалите.

Съществото се обърна към Маргарет и издаде поредица щракания и писукания — приличаха малко на някаква мелодия. ДД преведе — веселият му тон бе в контраст със съобщението.

— Царицата е ядосана, че човеците са се разпространили по тези светове.

Маргарет насочи разфокусирания си поглед към селището на Ларо.

— Махнете се. Или кликисите ще избият всички.

Авила — скитнически клан

Агуера, Реймънд — израснал на улицата младеж от Земята, по-късно крал Питър

Адам, принц — предшественик на Реймънд Агуера, сметнат за неподходящ

адар — най-високият чин в Илдирийския слънчев флот

Алекса, майка — владетелка на Терок, съпруга на отец Идрис

Андез, Шейла — военнослужещ от ЗВС, пленник на скитниците на корабостроителниците на Оскивъл

архиотец — символичен глава на земната Църква на единството

бекх — илдирийска ругатня, „по дяволите“

Бенето — зелен жрец, вторият син на отец Идрис и майка Алекса, убит от хидрогите на Гарванов пристан

БиБоб — прякор, даден от Рлинда Кет на Брансън Робъртс